На тази дата е Андреевден. Това са най-важните неща, които се правят на този ден

На 30 ноември православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: “Ето агнецът Божий!”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

По публикацията работи: Р.Ивов