Ето какво се очаква да се случи с малките ледници в Пирин към 2045 г.

Според прогнозите на доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (ИГГГ) към Българската академия на науките (БАН), очакванията са, че малките ледници в Пирин ще изчезнат окончателно към 2045 г. Доц. Гачев обяви това по време на представянето на резултати от теренно проучване в планината.

В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години, каза доц. Гачев. Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени, подчерта той, съобщава БТА.

Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. „Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, обясни доц. Гачев.

„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция“, каза специалистът.

Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученият.

Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, поясни Гачев.

Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).

По публикацията работи: Пламена Сутева