Антраник Шакариян: Хиляди хора във Варна бедстват. Станахме заложници на ремонт от месеци

Към редакцията на медия „Нова Варна“ постъпи сигнал от Антраник Шакариян, който е председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България и собственик на транспортната фирма „Транстриумф холдинг”. Той дава гласност на един проблем, който мъчи варненци месеци наред. По негови думи стотици домакинства в местност „Ачелар“ са се превърнали в заложници на ремонт от месеци. Ето какво ни пише Шакариян:

„Изборите свършиха. Наслушахме се на това кой, на колко места разкопал, асфалтирал или неасфалтирал във Варна.

Вече обаче е време Общината и компетентните служби да се захванат за работа и да сложат ред в града. Иначе ще забравим съвсем в кой век живеем и дали сме граждани на бяла държава или население на бананова република.

Хиляди варненци в местност „Акчелар“ от месеци бедстваме, докато чакаме да ни изградят канализационна мрежа.

Като нормален и цивилизован човек, през пролетта се въоръжих с търпение, защото най-после започна изграждането на канализация в квартала ни.

Оттогава обаче мина повече от половин година, а пред вратите ни – на ул. „Димитър Манчев“, положението става от зле по-зле и вече можем да бием по риск за живота и ивицата Газа. Цялата улица е разкопана. За да си стигнем до домовете, лавираме между изкопи, а напоследък – и между зарязана насред улицата строителна техника. Достъпът до къщите ни е еднакво невъзможен и от горната, и от долната страна на улицата. Ако не дай Боже, някой се нуждае от линейка, достигането и до адрес е НЕВЪЗМОЖНО. Т.е. ние сме истински заложници на нечие безхаберие. Някой си позволява с лекота да зачерква елементарните потребности на стотици домакинства и да ни поставя в абсурдни условия за живот. Сигурен съм, че някъде, някой е подписал договор за тези ремонти и те имат и срокове, и неустойки за неспазването им.

Моля, отговорните хора и служби по веригата да си свършат работата, защото идва зима, която ще превърне ситуацията в нетърпима и ще акумулира истинско гражданско недоволство“.