Китайски учени: Ще има 2 пъти по-топла зима в Северното полукълбо

Учени от Китай обявиха, че се очаква особено топла зима в Северното полукълбо, където се намира и България. Те казват, че на някои места температурите ще бъдат 2 пъти по-високи от обичайното за сезона. Според учените този ефект се улеснява от Ел Ниньо. Ел Ниньо и Ла Ниня са две отделни фази на Южното колебание. Учените са на мнение, че ще бъдат счупени исторически рекорди, що се отнася до средните зимни температури, а това щяло да се усети най-вече в средните и ниски ширини на Евразия и в повечето региони на Америка.

Както съобщава РИА Новости, когато се говори за глобалното затопляне, често не се обяснява как точно повишаващите се температури влияят на времето и различните атмосферни явления, от които много зависи животът на хората. Едно от тях е Южното колебание в Тихия океан. Свързва се с екстремни климатични условия, епидемии и дори военни конфликти.

Южното колебание има две отделни фази, наричащи се Ел Ниньо (топла фаза) и Ла Ниня (студена фаза). Ла Ниня трае най-много около една година. Докато тази фаза трае, настъпват особено силни суши, горещи вълни, горски пожари, наводнения и смъртоносни урагани. Като цяло дългите Ла Ниня са голяма рядкост. От 1920 г. насам има само десет такива периоди, като последните осем са след 1970 година. Учените са на мнение, че това се дължи на затоплянето на западната част на Тихия океан.

Има и други фактори. Както установиха изследователи от САЩ, тежките пожари в Австралия през 2019 – 2020 г. разпръснаха много пепел в атмосферата. Това направи облаците по-отразяващи, позволявайки преминаването на по-малко слънчева енергия, което охлади южния Пасифик повече от обикновено. Озоновата дупка в Антарктика е засилила този ефект.

Всички заедно стартираха верига от промени в системата океан-атмосфера, което доведе до тригодишната Ла Ниня, която до голяма степен определи климата на планетата през 2020–2022 г. Това е хипотеза, основана на моделиране.

Учени от Университета за информационни науки и технологии и Училището по атмосферни науки към университета Сун Ятсен в Китай решиха да тестват това, използвайки палеоклиматични данни. Най-удобната история е на вулканични изригвания, когато се отделят много серен диоксид, хидроксиди и водни пари. Съответните аерозоли се задържат в стратосферата за година или две и охлаждат климата.

„Реконструирахме 26 изригвания, настъпили от 900 г. до 2000 г. в южното полукълбо, последните две през 1931 г. и 1979 г. За тестване използвахме дървесни пръстени, растящи в южната част на Северна Америка. Това е надежден индикатор за фазите на южната осцилация, за разлика например от коралите. Във всички случаи необичайно студени зими са наблюдавани в рамките на три години след изригването“, посочват учените.

Палеоданните показват, че вулканичните изригвания влияят на Южното колебание, по-специално, водят до многогодишна Ла Ниня и служат като допълнителен външен фактор за тяхното засилване. Но не всички. Така след мощната експлозия на вулкана Hunga-Tonga-Hunga-Haapaa на 15 януари 2022 г. само един тераграм SO2 навлезе в стратосферата, което не понижи температурата на океанската повърхност.

Това лято, след седем години, хладната Ла Ниня отстъпи място на топла фаза – Ел Ниньо. Според прогнозите той трябва да е изключително силен и засега тези очаквания се оправдават.

Ел Ниньо започна през месец юни край западния бряг на Южна Америка. Температурни аномалии са регистрирани в Северния Тихи океан, Северния Атлантик, Северна Америка, Южна Европа и северните региони на Азия. Лятото счупи всички рекорди. През септември температурите надвишиха прединдустриалните нива (1850–1900) с 1,82°С. През ноември тя достигна психологически важната граница от 2° за няколко дни. Според климатичните модели такъв излишък ще се установи трайно до края на века. И 2023 г. най-вероятно ще бъде призната за най-горещата година в историята.

Ел Ниньо набира сила, което ще се отрази на характера на зимата в Северното полукълбо. Учените от Института по атмосферна физика на Китайската академия на науките, използвайки три модела на глобалния климат, разработени в този институт – FGOALS-f2, FGOALS-f3_L и NZC-PSM, заключиха, че максимумът ще настъпи през следващите месеци. Като се има предвид дългосрочната тенденция на глобално затопляне, средните зимни температури ще счупят историческите рекорди. Това ще се усети особено в средните и ниски ширини на Евразия, както и в повечето региони на Америка.

Комбинираният модел също прогнозира необичайно топла зима в Китай, освен в северната част на страната.

Климатичните модели дават неточни прогнози за период от няколко месеца. Многобройни външни шумове пречат – дебелината на морския лед, почвената влага. Например прогнозите за миналата зима не се потвърдиха. За това се обвинява феноменът Ла Ниня. Сега въпросът е друг: Ел Ниньо носи топлина, Арктика се затопля. Така че прогнозата най-вероятно ще се сбъдне, съобщава Meteo Balkans.

По публикацията работи: Пламена Сутева