Уникално: Древният Български календар е гениален и надскача всички останали, но защо никой не говори за него?

Някога чували ли сте за древния Прабългарски календар? Ако не – сега ще ви запознаем с него и неговата гениалност. А какъв по-добър момент да се сетим за него, ако не сега – когато по-голямата част от света празнува Новата година по съвременния Григориански календар? Оказва се, че древните българи са били изключителни математици и както се казва, са мислили „out of the box“, за да сътворят супер прецизен календар. Всъщност, ако се водим по него, би трябвало да празнуваме Новата година на 21 срещу 22 декември. 

Днес сме 25-ти ден от 12-ти месец на 7528 българска година. Годината на Заека по древния български календар. (Началото на летоброенето по българския календар доказано от няколко учени е 5504 година преди Христа – годината на последният потоп по нашите земи. т.е. 5504 + 2023 + една нулева година в началото на ерата = 7528 г. )

• по Персийския календар 1401 г.
• по Ислямския календар 1444 г.
• по Тайландския календар 2565 г.
• по Китайския календар 4721 г.
• по Еврейския календар 5783 г.
• по Египетския календар 6267 г.(предполагаемо)

Световният календар днес е прието да е Григорианският. За него, както и за повечето други календари числото 365 се оказва кошмарно изпитание.

Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни.

Как да се раздели това число на равни периоди, така че да са удобни и прости за наблюдение и отчитане?

Повечето календари не се справят добре със задачата. Имат големи грешки в отчета или сложни добавки и извадки от сметките всяка година или на чести периоди от време.

Например:

През 2636 г. пр. Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар. Но те не копират съвсем точно българския и коригират отчета на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настъпва по различно време всяка година, в периода между 21 януари и 21 февруари. Което е изключително неудобно ако трябва да се смята с този календар периоди от повече години.

При Григорианския също трябва да се въвеждат редица поправки.
1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари.
2. В годините кратна на 100, не се добавя ден.
3. В годините кратни на 400 пак се добавя ден.
4. Основното неудобство е, че всяка дата в различните месеци и години е в различен ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години.

Какво правят съставителите на повечето календари за разделянето на 365-те дни от годината?

Най-близкото хубаво за делене число е 360.
360 : 12 = 30

Така имат 12 периода по 30 дни, но тук започват неприятностите. До 365 им остават 5 дни, които трябва да наместят някъде. Затова правят пет периоди с по 31 дни. И горе-долу се получава някакъв календар с редица препятствия.

Приблизително такива сметки има в григорианския и така възникват изброените вече усложнения.

Всички календари се опитват по някакъв начин да включат всичките 365 дни в календарното разпределение.

ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ. С какво българският календар спечелва адмирациите на ЮНЕСКО?

Древните българи не се спират на числото 360 като останалите календарни съставители. Те решават да работят с числото 364. То е много по-добро календарно число, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 ( 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон или тримесечие) По нашите земи имаме 4 сезона и затова разделят 364 : 4 = 91.

Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой друг календар не предлага. В 1/4 година има 91 дни. Числото 91 просто плаче да бъде разделено на 3.

91 : 3 = 30 и 1 остатък. Получават три месеца по 30 дни, като на първия добавят останалия един ден. 31 + 30 + 30 = 91. Перфектно равни и еднакви тримесечия.

Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви всяко тримесечие и всяка година, во веки.

Така винаги първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки. Първият ден на всяко тримесечие винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки. Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Во веки. Такава наредба никой друг календар не е успял да постигне. Защото българите разпределят 364 дни, а не 360 както другите нации.

Но ще попитате: Какво става с последния 365-ти ден?

Тук се откроява нестандартното мислене на българите. Мислене „out of the box“. Последния 365-я ден го изключват от календарното разпределение. Гениално! Този ден не участва в никой месец и седмица. Не е в календара изобщо! Ден за празнуване! Пишат го празник и го наричат Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене – най-късия ден в годината, там слънцето завършва цикъл. След него дните започват да нарастват, започва нов цикъл, започва нова година. Поради това денят след Еднажден древните българи са го нарекли за начало на Нова година.
Високосния ден го добавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене – Еньовден.

През 60 години високосният ден не се добавя за да се коригира календара с астрономическото време.

Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички тримесечия и за всички години. Во веки.

Еднажден е последният ден на годината, в който българите са празнували раждането на новото слънце или раждането на бог Слънце – бог Сурва.

В сурвакарските песни и до днес се пее: „Сурва Бога се роди мамо, млада бога“.

Хубаво е да знаем историята си и приноса си към света и никога да не го забравяме. Весело посрещане на Новата година тази вечер (по Григорианския календар)!

Източник: