Днес е голям народен празник: Това са всички традиции и обичаи

Днес е 8-ми януари. На този ден в България се отбелязва празникът Бабинден или Денят на родилната помощ. По стар стил празникът се отбелязва на 21 януари. Това е един от най-големите народни женски празници, който е посветен на „бабите“ – жените, които помагали на родилките.

Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и през Възраждането е бил особено почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но все още се почита от по-възрастните хора.

От 1951 г. насам Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

Какви са традициите и обичаите на народния празник Бабинден?

Още преди изгрев слънце майките с малки деца отиват на чешмата, за да налеят прясна вода. В котлето с водата майките пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да „полеят“. Важно е да се отбележи, че обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.

Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.

След като бъде извършено поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. „Бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането, пише БГНЕС.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

По публикацията работи: Пламена Сутева