Идат Антоновден и Атанасовден: Какво задължително да сложим на трапезата и какви са обичаите и вярванията?

Тази седмица предстоят два последователни празника, силно почитани от българския народ. На 17 януари Православната църква отбелязва Антоновден, а на 18 януари – Атанасовден. Стара българска легенда разказва, че св. Антон и св. Атанас били братя близнаци – ковачи.

В българския фолклор се смята, че Св. Антоний и Св. Атанас са братя, които направили ковашките клещи. По тази причина са смятани за покровители на точилари, ковачи, железари и др.

Традиции и обичаи. Какво трябва и не трябва да правим на Антоновден:

Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести през годината.

Смята се, че на този ден жените не бива да плетат или шият, тъй като ако се убодат раната нямало да зарасне бързо.

Освен това не трябва да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката.

Приготвят се единствено содени питки, намазани с мед, които се раздават на близките за здраве. Задължително е питките да се надупчат с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка.

Според традицията една от питките задължително трябва да се остави на тавана. Тя е наречена за “белята, лелята” – така в някои райони наричат чумата.

На празничната трапеза освен содената пита се слагат още тутманик и пълнена кокошка.

На Антоновден имен ден празнуват всички, които носят следните имена и техните производни: Антон, Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка.

Името Антон означава „безценен“ и е с гръцки произход.

Традиции и обичаи. Какво трябва и не трябва да правим на Антоновден:

Според вярванията на Атанасовден се бележи средата на зимата. В някои краища на страната празникът се нарича “Среди зима”, тъй като се смята, че след него студовете си отиват. Свети Атанасий е смятан за покровител на снеговете и на този ден отива в планината, съблича кожуха, облича бяла копринена риза и се провиква “Иди си зимо, идвай лято!”.

Според това какво е времето на Атанасовден се извършвали гадания дали ще е плодородна годината – имало ли много сняг, се очаквал голям берекет.

Жените спазват абсолютно същите забрани, както и на Антоновден. В някои краища на страната на Атанасовден се коли черна кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи, за да са далеч болестите от дома.

Смята се, че перата притежават лечебна сила и затова не се изхвърлят. На други места хората палят огньове и така посрещат Атанасовден.

Характерен обичай за празника е ритуалът “побратимяване”, които се изпълнява на Ивановден. Могат да се направят и лични курбани, за да се излекува болест или ако е преживяна неприятна случка.

На Атанасовден, както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите и особено за чумата. В Северозападна България казват, че чумата се ражда на този ден и за да бъде умилостивена трябва да се раздава за нея. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

Вярва се, че след Атанасовден не трябва да се ядат тикви, за да не страда човек от болки и подуване на стомаха.

На Атанасовден имен ден празнуват всички, които носят следните имена и техните производни: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска

Името Атанас означава „безсмъртен“ и също е с гръцки произход.

По публикацията работи: Пламена Сутева