Как НИМХ вижда климата на България до края на века: Чакат ни екстремни промени

От НИМХ обявиха как ще очаква да се промени климатът на България до края на века. От института са на мнение, че средната температура ще се повиши значително, ще има повече суши и спад на речния поток, но същевременно се очакват, макар и по-малко, екстремни валежи и ветрове. Според НИМХ при благоприятен сценарий средната температура в България ще скочи с 2-3ºC, а при неблагоприятен – с над 6ºC, и всичко това до края на века. От прогнозите на НИМХ става ясно, че крайбрежните райони се очаква да бъдат изложени под най-голям риск от екстремни валежи и ветрове.

Това показва книга на българските учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) „Променящият се климат на България – данни и анализи“, която беше публикувана в края на миналата година.

„Това е първи материал, който представя позицията на българските учени и обобщава изследванията по темата за климата. Анализът е резултат от нашата научна дейност през годините“, коментира пред „Капитал“ доц. Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ и един от редакторите на книгата.

Основният и най-значим резултат е увеличаването на средната температура за България, която при всички сценарии надхвърля 2ºC. Най-голямо е изменението през лятото, като в почти всички части на страната надхвърля 6ºC при най-песимистичния сценарий. Очакваното нарастване на средногодишната температура е 3-4ºCпри реалистичен и 5-6ºCпри по-песимистичен сценарий.

България отчетливо преминава към по-топъл климат, което се наблюдава и в глобален мащаб заради нарастването на средногодишните и сезонни температури.

Оказва се, че най-засегната от сушата ще бъде Североизточна България и особено Добруджа.

Липсата на постоянна снежна покривка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, особено при понижавания на минималната температура под минус 10-15 . По-честото редуване на периоди с резки затопляния и застудявания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни видове все по-уязвими към ранните пролетни слани.

Спадът на сезонните валежи достига най-големи стойности през лятото (30-35% средно за страната при най-лошия сценарий). При симулациите с реалистичния сценарий не се установява съществена промяна при зимните и пролетните валежи, дори в отделни райони те нарастват с около 5-10%, посочва докладът.

През зимата промяната в потенциала на слънчевата енергия е положителна в цялата страна, като най-голямо увеличение се очаква в Централна и Североизточна България (8-10%), както и в планинските райони.

През лятото се очаква увеличение на слънчевата радиация както в Северна (от 2 до 4%), така и в Южна България (0-2%). През пролетта увеличението е най-голямо в Североизточна България и високите планини (2-4%). През есента слънчевата енергия намалява в цялата страна, като най-съществено е намалението в южните части на страната (от -2 до -4%).

В условията на променящ се климат се очаква още по-отчетливо нарастване на честотата и екстремността на опасните метеорологични явления през следващите десетилетия. Очаква се продължителността и пространственият обхват на екстремните горещини да се увеличат значително до края на века.

Оценките на очакваните промени в честотата на интензивните валежи като потенциална причина за наводнения в периода 2021 – 2050 г. очертават районите с нарастващ риск от наводнения. Това са реките западно от р. Огоста, горното течение на р. Огоста, средното и долното течение на р. Искър, средното и долното течение на реките Вит и Осъм, горното и долното течение на реките Струма, Места, Марица и Арда. Устойчиво най-рисковите за възникване на наводнения региони са Северозападна и Централна Северна България.

Най-големите промени в броя на случаите на екстремни валежи се очакват в крайбрежните и планинските райони. Това не изключва намалението на общото количество на валежите в тези райони поради повишаването на температурите.

По публикацията работи: Пламена Сутева