Днес е един от най-веселите празници: Това са всички ритуали и традиции

Днес е 1 февруари. На този ден българската православна църква почита паметта на Св. мчк Трифон. Сред народа празникът е познат като Трифон Зарезан – празник на виното и лозарите. Днес стопаните подрязват лозята за здраве и берекет. Освен това хора с много интересни и красиви имена празнуват имен ден – Трифон, Трифонка, Тричко, Лозан, Гроздан, Секул и техните производни

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си. По нашите земи се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите.

Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята и те се благославят за плодородие.

На 1 февруари рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. Прието било с такива торби на рамо мъжете да отиват на лозето, където се прекръствали, вземали косерите и от три главини всеки отрязвал по три пръчки.

След това отново се прекръствали и поливали лозите с донесеното вино. Този ритуал се нарича „зарязване“. Тогава идвало ред и на общо угощение.

На земята, върху дълги пешкири, се нарежда храната. На трапезата, освен пълнена кокошка и пита с фигури като грозде, се слага луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължителното вино.

По средата на трапезата се слага голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“ Избира се „цар на лозята“, обикновено имотен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с друг венец. Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото.

Хорото има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето. Хоро се играе и на общата трапеза на лозята, както и по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро.

Според народните вярвания никой на този ден не трябва да се прибере трезвен, защото това не било добра поличба.

Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.

По публикацията работи: Пламена Сутева