Арх. Христов: Новата автогара във Варна ще отговаря на нуждите на днешния ден

Мартин Христов е съсобственик в архитектурно студио Е-АРХ, което е основано през 2001 г. и има богато портфолио от проекти във Варна, страната и чужбина. През годините студиото става носител на редица престижни награди като „награда Варна“, Сграда на годината, German design awards, A’design award, Big SEE architecture award, Iconic awards – innovative architecture и два пъти печели номинация за европейските награди EUMiesAward.

Мартин Христов е и архитект на новата автогара във Варна, която очакваме скоро да бъде завършена. Кога ще стане това и повече за самата сграда, разказва арх. Христов.

1. Виждаме, че строежът на новата автогара е доста напреднал и всички варненци с нетърпение очакват автогарата да заработи. Можете ли да ни кажете кога се очаква това да стане?

Да, по новата автогара се работи усилено. Очаква се строежът да приключи през пролетта на тази година. В момента грубият строеж е готов и текат довършителни работи по екстериора и интериора.

2. Разкажете ни малко повече за новата сграда – какъв ще бъде нейният капацитет, с какви модерни съоръжения ще разполага, какви са предимствата пред старата сграда?

Новата автогара ще е модерно и съобразено с всички съвременни тенденции за тази публична функция място. Тя ще е със същия капацитет като старата – броят на автобусите, които ще се обслужват не се променя. Основна разлика между двете е, че новата ще отговаря на нуждите на днешния ден – ще има много по-голямо външно покрито с козирка пространство, отколкото вътрешно. Ще има и важните по днешните стандарти помещения – нощна закрита чакалня, стая за майки с деца, лекарски кабинет, кафене, търговска част и офиси за всички превозвачи. Заради големите подпорни разстояния, конструкцията е смесена като покривът е направен от метал. Формата му позволява монтирането на слънчеви панели.

Наша водеща цел беше в новата сграда хората да се чувстват комфортно и в безопасност във всеки момент на деня и нощта. С тази цел създадохме проект, в който пространството да е добре осветено, да няма скрити от погледа ъгълчета и да има пряка визуална връзка към всяка част на сградата, през която пътникът преминава, докато се качи на автобуса. Затова козирката на външната чакалня е с толкова голяма височина, а чакалнята на закрито е с голямо остъкление.

3. Старата автогара има ли действително архитектурна стойност, която си струва да бъде запазена, или просто трудно се разделяме със здания, с които сме свикнали да бъдат част от пейзажа?

Старата автогара е типичен представител на модернизма. Интересно е и може би не се знае, че е строена по чертежите на Автогара Пловдив-Север, с която са близнаци. Много се радваме, че започна да се търси решение за запазването на мозайката, която наистина е уникална. Доколкото проучихме, преместването й няма да е лесно и евтино. В момента се извършва анализ и се водят разговори с различни специалисти у нас и в чужбина.

Относно сградите от модернизма или от „соца“ както ги наричаме в България, ние архитектите сме техните най-големи ценители. Там където повечето хора виждат сивота и студена монументалност, ние виждаме, простота на композицията, тънките бетонни козирки, големите подпорни разстояния и стройните носещи елементи – неща които сегашното поколение архитекти много по-трудно може да си позволи заради много по-високите изисквания против земетръс и множеството чисто нови изисквания за топлоизолация, вентилация и пожарна безопасност. Адаптацията на такива сгради към съвременния живот понякога е много по-трудна от реставрацията на възрожденските сгради, тъй като те често са с големи остъкления, с камък или видим бетон и всяка намеса в посока по-енергоефективни материали и поставяне на нови инсталации всъщност заличава изцяло същността им.

4. Каква е тенденцията в Европа и по света при проектирането на подобен тип транспортни/обществени сгради?

Проучване на тенденциите беше първото с което започнахме, когато поехме работата по проекта за новата автогара на Варна.

Тенденциите при такъв вид автогари като настоящата е те да стават все по-малко сгради и все повече големи спирки. В големите градове земята става все по-ценна и затова практиката автобуси да изчакват с дни или часове на паркинг в центъра на голям град, става все по-рядка.

Обикновено се правят буферни паркинги в покрайнините на населеното място и автобусът пристига на автогарата малко преди да вземе пътниците. Тенденцията към отпадане на посредниците в туризма и транспорта, която идва с новите технологии, ще настъпи и тук. Все повече ще се купуват билети онлайн или от автомати вместо на гишета.

Безопасността навсякъде е много сериозно застъпена и автогарите са много добре осветени и снабдени с охранителни камери.

Проектът ни е съобразен освен с всички тези съвременни тенденции и със специфичните за България и за Варна изисквания. Надяваме се съвсем скоро да го видим работещ. Вярваме, че с финализирането му Варна ще има най-модерната автогара в България.