Редакция "Нова Варна"
Утре (14 февруари) отбелязваме българския народен празник Трифон Зарезан, който се празнува най-вече от лозарите, винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите. Въпреки това и много други българи, които не се занимават с това, отбелязват празника. По стар стил Трифон Зарезан се чества на 14-ти февруари и именно това е датата, с която повечето нашенци го свързват. За мнозина фактът, че по нов стил празникът се чества на 1-ви февруари, дори не е известен.
Трифон Зарезан е един от най-големите празници в календара на българите. Денят се счита за началото на земеделската или селскостопанската година.
Празникът може да бъде срещнат още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница, в зависимост от региона.
Трифон Зарезан е изцяло мъжки празник. На този ден са строго разграничени ритуалите при мъжете и жените.
Според обичая, който се спазва от край време, стопанката на къщата трябва да стане рано на 14 февруари и да опече обреден хляб, който да е украсен с лозово листо.
Какво да сложим на трапезата за Трифон Зарезан? (+ рецепта за пълнена кокошка с кисело зеле)
Освен това се вари и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз. В допълнение към това в бъклица се налива от най-хубавото вино.
Стопанинът на къщата взима приготвената храна и виното в торба и се отправя към лозето, за да го подреже. На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая, наречен „зарязване“.
Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. След това лозарят се прекръства, полива вино от бъклицата около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя.
След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза.
Освен кокошката и питката, на трапезата е прието да се сложи още луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължителното вино.
По средата на трапезата се поставя голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият лозар я взима и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“
Така се избира цар на лозята и главата му се окичва с венец от лозови пръчки.
След това колесарят и лозарите теглят царя под звуците на гайди, тъпани, гъдулки и се отправят към селото.
Там спират пред всяка къща, където домакинята изнася вино. Първо дава на царя да пие, след което започва да черпи и всички останали мъже. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.
На този празник не бива да се забравя и още един ключов елемент, а именно хорото, което мъжете играят на общата трапеза на лозята. Хоро се играе и по пътя за селото.
Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе така нареченото Зарезанско или Трифонско хоро.
Според вярванията на народа, на празника Трифон Зарезан никой не бива да се прибере вкъщи трезвен, защото това не било добра поличба.
Трифон Зарезан е страхотна българска традиция, с която всяка година си спомняме за културата и миналото на народа ни!
По публикацията работи: Пламена Сутева
