Лягането в 21 часа ли е тайната на щастието?

На голяма част от хората се случва вечерно време около 21:00 ч. да правят най-различни неща, като гледане на телевизия, четете на книга, забавления в ресторанти и други заведения, ходене на кино и др. Когато имате малки деца, 21 часа обикновено бележи началото на ценното време, което наричате свое – малък прозорец, в който трябва да натъпчете цялото си забавление. С напредване на възрастта обаче, започваме да свързваме 21-ия час от деня с прибирането вкъщи, а не с излизането. Но има едно нещо, което някои от нас никога не са мислили, че ще правят точно в 21:00 ч. – да се отправят към леглото за сън. Това са мисли на средностатистическия човек.

И все пак, според Wall Street Journal, 21:00 ч. е новото време за лягане – не за уморени хора на средна възраст, а за двадесет и няколко години. Младите хора днес, изглежда, поемат контрола върху съня си и дават приоритет на затвореното око пред забавлението. Анализ от 2022 г. установи, че американците на 20-годишна възраст получават средно девет часа и 28 минути сън на нощ, спрямо осем часа и 47 минути през 2010 г. WSJ цитира един 19-годишен младеж, който казва: „За мен, нищо добро не се случва след 21 часа.”

На къде отива светът, когато тийнейджърите вярват в това? Защо някой – млад или стар – би искал да си ляга в девет? И какво ще стане, ако го правим, само за една седмица?

До голяма степен количеството сън, от което човек се нуждае и получава се определя от генетиката. Часовете, в които си лягате и ставате сутрин, те също са до известна степен предопределени. Хората естествено попадат в различни „хронотипове“ – чучулиги или сови, според това по кое време на деня повечето хора са продуктивни – но тези модели се променят, докато ние остаряваме.

Като цяло от около 10-годишна възраст искаме да си лягаме постепенно по-късно, докато достигнем ранните си 20 години. „Оттогава нашият хронотип става все по-подобен на чучулига, докато остаряваме“, казва д-р Ръсел Фостър, професор по циркадни невронауки и автор на Life Time: „Изводът е, че когато сме в края на 50-те, началото на 60-те, ние искаме да си лягаме около два часа по-рано, отколкото в края на тийнейджърските години и началото на 20-те години.“

Но ако сте на 25 и вече си лягате в 21:00, колко място си оставяте за бъдеща адаптация? Може ли абсурдно ранното лягане наистина да ви помогне на тази възраст? „Всичко е, за да си осигурите съня, от който се нуждаете в рамките на ограниченията на социалния и работния живот“, казва Фостър. „Да останеш до късно в петък, за да излезеш с приятелите си, не е проблем. Сънят е нещо динамично. И мисля, че ставаме обсебени като мислим толкова много за него, това ме разстройва.”

Според сертифицирания треньор по сън Камила Стодарт заплахата за добрия сън от технологията е силно преувеличена. „Ако сте на 40 и нещо с безсъние и наистина ви е трудно да заспите, мисля, че слушането на подкаст или гледането на видеоклипове в YouTube е наистина полезно“, казва тя. „Не казвам: телефоните са добри за синя ви, просто ги използвайте. Казвам: просто бъдете спокойни за съня си и сънят ще последва.

Но приоритизирането на съня и спокойствието по отношение на съня често се изключват взаимно. През 2017 г. ученият Матю Уокър публикува книга, наречена Защо спим, международен бестселър, който – в съзнанието на много читатели – свързва неадекватния сън с редица лоши резултати, включително рак, болестта на Алцхаймер, затлъстяване и съкратена продължителност на живота. Неадекватният сън, твърди Уокър, е нещо под осем часа. В книгата се говори за „тиха епидемия от загуба на сън“ и всъщност убеди много хора, че безсънието им е животозастрашаващо. Тази книга създаде много проблеми със съня на хора, след като са я прочели.

Други проучвания са установили, че адекватното количество сън варира значително от човек на човек, от само 6 часа на нощ до 10 или 11 часа, въпреки че повечето от нас все още попадат в диапазона от 7 до 8 часа. Докато хроничната липса на сън води неумолимо до раздразнителност, импулсивност и проблеми със социалните връзки, наборът от ужасни последици, предложен от Уокър, според някои е силно преувеличен.

Ако спите девет часа и половина всяка нощ, просто може да нямате достатъчно часове през деня.

„Ние сме лоши в отчитането на съня“, казва Стодарт. „В моя свят хората подценяват колко са спали, защото страдащите от безсъние абсолютно преувеличават будността. Много хора смятат, че спят повече, отколкото спят, защото са в леглото толкова време. Но всъщност те не спят през цялото това време.

Има всякакви видове приложения за сън, които да ви помогнат да измерите количеството и качеството на вашия сън, но Стодарт казва, че те причиняват повече вреда, отколкото полза, защото са неточни и насърчават безпокойството от съня.

Истината е, че някои хора – млади и стари – естествено, ще искат да си лягат рано, докато някои, естествено, ще спят повече от девет часа. Но дори и да искате да им подражавате, вероятно не можете да направите много по въпроса.

„Сънят е пасивен процес, като дишането, храносмилането, пускането на брада или бременността“, казва Стодарт. „Вие имате толкова голям контрол върху съня си, колкото и върху отглеждането на брада.“

Разликата е, че не можете да спрете растежа на брадата, като мислите за това твърде много. Това може да последва и като мислите за съня.

„Това, което наистина ви призовавам, е да се върнете към нормалното“, казва тя. „Оставете тази вечер да си тече и просто не се тревожете за това колко ще спите.

Това е цялото разрешение, което ви трябва. В различни периоди от живота си съм спала зле и съм спала добре, но никога не съм се тревожила за това.”

По публикацията работи: Ева Григорян