От медия „Нова Варна“ се свързахме с Венцислава Великова по повод Националния празник ТРЕТИ МАРТ. Тя е общественик. Завършила е две магистратури – по „Технология на силикатите“ в БУ „Проф. Д-р Асен Златаров“ и „Бизнес администрация“ в Икономически университет – Варна. Омъжена, с двама сина – Самуил и Исперих. От 2010г. се занимава с изкуство, като в началото твори с текстил и конци. Изработва текстилни пана с традиционни български мотиви; персонажи и обекти от българската култура и история; елементи от шевици. Пише проза, импресии и стихове от 2012г. Носител на награда от Община Белослав – „Деятел на културата“ 2018г., дадена за принос в развитието на културата в Белослав. Автор на 10 книги. Разговаряхме с г-жа Великова и ви представяме интервюто без редакторска нaмеса.
Трети март е. Какво мислите относно тази велика дата за българите?
Около великите дати няма какво да се мисли. Има два варианта – или уважаваш събитието, произлязло на тази дата, уважаваш последствията му, т.к. те са допринесли добро за теб или не уважаваш събитието. На 3-ти март е подписан предварителен мирен договор, известен в историята като Санстефански и е за прекратяването на Руско-турската война, което пък определя България като свободна държава от тогавашната османска власт. И тук въпросът е: Искаме ли или не искаме да сме свободни? Ако искаме, то тогава трябва с чест и достойнство да си празнуваме 3-ти март като празник. Той не напразно се нарича НАЦИОНАЛЕН, т.к. легитимира нацията ни като отделна и самостоятелно от всички потиснати нации, които са били в пределите на тогавашната Османска империя. По онова време тези, които не са приемали отделянето ни като нация от Османската империя, не споделят нашата радост и не отбелязват празника.
Трети март е празник на свободата. Повече от всичко сега българинът има нужда от този празник, понеже повече от всичко сега той има нужда от свобода. Повече от 100 години от освобождението ни, аз виждам българинът по-заробен от тогавашните времена, но вече не физически, а духовно.
Водят се много спорове за това дали да се смени националния празник на България. Какво бихте казали по този въпрос. И дали е уместно да се съпоставят 24 май и 3 март.
Тук въпросът е същият. 24-ти май – Ден на славянската(макар да няма такова племе – славяни, има слОвяни -хора на Словото) писменост и култура. Отговорът може да се даде само когато се нареди стълбицата на приоритетите. Може ли да развиваш писменост и култура, без да имаш първо физическа и духовна свобода. Все едно да сложил каруцата пред коня. Няма как да си умен, учен, да имаш култура, без да си свободен да го правиш. Сиреч, за тези, които искат да променят националният ни празник с този на културата е все едно да искат да сложат културата пред свободата. Самото желание на управляващите да сменят датите говори за ниската им култура, може би просто защото свободата им е била застрашена по някакъв начин и те не са могли да получат образованието си качествено.
Паметникът Шипка е емблематично място. Имаше внушения сред обществото, че ще бъде затворен на 3 март. Може ли българите да позволят това да се случи някога.
Може да се случи. Българинът е стар, мъдър и много търпелив народ. Той търпи всякакви подлизурковци и лицемери да са му управляващи. И това се вижда с годините в историята ни назад. Ако управляващите с цялата си продажност и родоотстъпничество затворят паметника, народа няма да се противопостави вкупом. Ще има групички недоволни тук и там, които са по-будни и по-непокорни и които ще изявяват желанието си за свобода на духа. Но те по-скоро ще приличат на хайдушки чети, които се бунтуват във вилаета на някоя околия. „Априлско въстание“ може да се вдигне само ако се посегне на джоба или земята на българина. Затварянето на Шипка ще бъде изтърпяно, както изтърпяха и сриването на паметниците. Българският народ все още търпи. Тук въпросът е: До кога?
Какво за вас е 3 март?
Трети март е свобода – свидна, кърваво платена свобода. Трети март не е дата, върху която да се мисли. Пред трети март може да се падне само на колене и да се помълчи. Тогава говорят ония, които са паднали в боя. Ние не ги чуваме ли? Защо? Нямаме вече уши за думите им. Как се случи това? На трети март някой трябва силно да извика: „Българино, за тебе те умряха! Не за друг – за тебе! Какъвто и да си, колкото и да струваш, ти си жив и си тук не заради друг, а заради тях, защото ТЕ заради тебе умряха!!!“
Отбелязваме Освобождението на България. Днес свободни ли се чувстват българите?
На българина му се иска да е свободен, но не е. Иска му се да се чувства свободен, но и чувството му нещо линее. Никой разумен човек не може да каже в тези времена, че е свободен. И това не се отнася само за българите. Свободата не представлява без ограничено пространствено придвижване, а духовна неограниченост. Съзнателното глобално управление на целия сват цели ограничаване точно на тази свобода. На това глобално смачкване обаче се противопоставя българинът, поради опърничествостта на характера му. И това се личи в историята ни назад. Поради това сме се и съхранили до наши дни. Българското „Ти ще ми кажеш!“ сега е на-големият борец на свобода. Т.е. българинът си обича трети март, но свободата си я носи в сърцето, затова е и търпелив…
Освобождение от османско владичество или турско робство? Какво е вашето мнение?
Предполагам, че се ласкаят турците като чуват такова определение – „турско робство“, но те са държава, която скоро стана на едва 100 години. Може и да се нарече робство, но само ако се има предвид опита за „заробване на българският дух“, но не и турско. Когато в 12-13 век по нашите земи идват нискокултурни военни племена, те са арабски, не и турски. Турция като нация не е била дори и в зародиш, та да се смята, че такова „нещо“ може да окупира тогавашната българска територия. В словосъчетанието от определение и съществително, по-правилно е да се каже „османско“, т.к. иначе бихме поласкали твърде много сегашните турци, които горките нямат нищо общо с тогавашните османски военни племена, макар сега да се считат за техни наследници. „Робство“ от друга страна може да се нарече само опита за смазване и завладяване на българщината, което не е успяло да се случи. „Османско владичество“ според мен е много по-правилно. „Преведено“ на разговорен от исторически език, това означава просто времето, в което османски племена са влезли във владение на част от земите на Европа – южна Европа. Разбира се кощунствата и издевателствата над българския народ са били непоносими, точно защото завоевателите са се сблъскали с непримиримостта на българския дух.
И отново напомням : Колкото и време да са владели османлиите нашите земи, българина носи свободата в сърцето си, защото който и да е военен или политически строй е безсилен пред нашенското: „Те ще ми кажат на мене…!“
