Днес е втората неделя на Великия и спасителен пост. Тя е обявена от Църквата Христова и посветена на един велик отец и учител – Св. Григорий Палама.
Той завършил своя живот като Солунски архиепископ, но преди това бил на Атон – Света гора, където усвоил монашеските добродетели, молитва и богословие. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.
В сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни в тайнствата и чрез молитвата, и чрез непосредственото непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на бъдещия век.
Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.
