Този плод е полезен за зрението на възрастните хора, установи проучване

Резултати от изследване на експерти от Сингапур, представено от електронното издание Юрикалърт, сочат, че консумацията на грозде е полезна за очите на възрастните хора.

Учените стигат до тези заключения въз основа на получени резултати, след като са наблюдавали доброволци, които са консумирали този плод в продължение на 16 седмици.

Проучването, публикувано в научното списание „Фуд енд фънкшън“, разглежда въздействието, което постоянната консумация на грозде има при натрупването на пигмент в макулата, както и отражението върху други биомаркери, свързани със здравето на очите.

Това е първото подобно проучване, а констатациите потвърдждават резултатите от по-ранни предварителни разбори, съгласно които използването на плода има полезно влияние върху ретината.

Доказано е, че при застаряващите хора има по-голям риск от очни заболявания и проблеми със зрението. Основните рискови фактори за това са оксидативен стрес и високи нива на т.нар. крайни продукти на напредналото гликиране (AGEs) – вредни съединения, образувани при комбинацията на протеини или мазнини със захари в кръвта. Те могат да допринесат за доста от очните заболявания, като увреждат съдовите компоненти на ретината, нарушават на клетъчната функция и причиняват на оксидативен стрес.

Антиоксиданти в хранителните продукти обаче могат да намалят стреса и да потиснат за образуването на тези съединения. Това ще окаже благоприятен ефект върху ретината, като например подобри плътността на макулния пигмент. Гроздето е естествен източник на антиоксиданти и други полифеноли.

В сингапурското проучване 34 доброволци консумирали грозде (количество, равняващо се на чаша и половина плод на ден) или плацебо в продължение на 16 седмици. При доброволците, получили плода, се наблюдава значително увеличение на плътността на макулния пигмент и на общото съдържание на феноли в сравнение с участниците, които приемат плацебо. При тези, които не са консумирали грозде, е наблюдавано значително увеличение на вредните AGEs.

По публикацията работи: Пламена Сутева