Колко опасен е коклюшът: Ето каква е смъртността от заболяването

По думите на директора на Националния център за заразни и паразитни болести проф. Ива Христова, коклюшът е сериозно заболяване, като смъртността достига 2-4%. Проф. Христова заяви, че ваксината срещу коклюш неслучайно е включена в задължителния имунизационен календар. Тя коментира и двата смъртни случаи от Кюстендил

„Най-рискова е групата на новородените – на месец-два, преди да им е поставена първата имунизация“, обясни професорът в ефира на бТВ и допълни, че двата смъртни случая при новородени в Кюстендил вероятно се дължат на забавено лечение.

Проф. Ива Христова посочи, че предписването на антибиотик в началото потиска развитието на бактериите. „Ако лечението закъснее, изразената симптоматика вече показва, че тези бактерии са започнали да отделят токсини“, поясни тя.

„Относно разпознаването на коклюша – той започва като остро респираторно заболяване. Налице са хрема, температура и лека кашлица. Симптоматиката, която е тежка и води до задушаване, се развива в следващите дни и седмици“, поясни още проф. Христова.

Според нея случаят в Кюстендил показва, че има доста източници на зараза, които са безсимптомни или с атипични симптоми. Тя поясни, че се хваща „върхът на айсберга“, а вероятно разпространението на зараза е доста по-мащабно и не се разпознава.

„Очевидно има скрита заболеваемост, тъй като не може да бъде открит източникът на заразата. Болните хора разпространяват бактериите още в инкубационния период – още преди изявата на симптомите. Ако се хване още в първата седмица, лечението ще даде ефект и ще се пропуснат тези пристъпи на кашлица. Но ако се изпусне този период и минат десетина дни, при неваксинираните лица се стига до тежки пристъпи – конвулсии и гърчове, които водят до невъзможността да се поеме въздух“, обясни още експертът.

„Всички лаборатории са задължени да докладват случаите на коклюш, така че няма значение къде ще се направи изследването. Клиничните симптоми не са типични и е най-добре да се прави тест при наличието на съмнение за коклюш“, каза още проф. Христова.

Тя посочи, че лечението от една страна цели да спре разпространението на бактериите, а от друга – да бъдат облекчени симптомите. От думите ѝ става ясно, че в първите дни антибиотиците са изключително ефикасни – колкото по-късно бъдат включени те, толкова по- голяма е опасността за пациента.

„Защита при ваксинираните лица има, но тя отслабва във времето. Преди 2012 г. бяхме ваксинирани с ваксина, която имаше повече странични ефекти, но създаваше доста по-надеждна защита. След това обаче се премина към друг тип ваксина, която се понася по-леко, но имунитетът при нея избледнява по-бързо. Затова се въведоха няколко реимунизации“, поясни тя.

Проф. Христова беше категорична, че децата трябва да минат целия цикъл на имунизация, за да бъдат защитени. „Не бива да се пропускат имунизации. Важно е сега да се направи преглед на данните и да се види кои е пропуснал тези реимунизации, защото у нас има сравнително добро покритие в бебешка възраст, но след това покритието постепенно спада“, поясни тя.

Специалистът препоръча също така бременните жени да се ваксинират, защото само така новороденото биха били предпазени от заразата. Според нея, ако майките на двете починали бебета в Кюстендил се бяха ваксинирани, техните деца вероятно нямаше да се разболеят и сега щяха да са живи и здрави.

Проф. Христова препоръча още да се носи маска за лице, особено когато човек отива на гости при бебе. От думите ѝ стана ясно още, че в сраната вече има над 280 случая, но те вероятно ще нарастват лавинообразно. Тя смята, че вероятно ще се стигне до около 1000 доказани случая, но „само от нас зависи дали ще сме разумни и ще позволим те да нараснат“.

По публикацията работи: Пламена Сутева