Кметът на Варна моли варненци да се почисти градът точно на Лазаровден, един от най-светлите християнски празници

Кметът на Варна – Благомир Коцев с призив към варненци, предвид силно замърсения град да се запретнат ръкави и на Лазаровден да почистят града.

На този ден православната църква почита Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

Ето какво написа кметът във Фейсбук:

Тази събота, 27 април, поставяме началото на нова инициатива, с която всеки варненец може да даде пример за отговорно гражданско отношение. Ще почистим Варна с помощта на екипи на сметопочистващата фирма, мобилизирани от целия регион. На фокус са булеварди, улици, храмове, площади, междублокови пространства и градинки. За пръв път от много години ще измием и колонадата на входа на Морската градина.

В акцията „Мисли глобално, действай локално“ ще се включат всички служители на общинските и районни администрации. Призовавам варненци и техните семейства също да вземат участие, като почистят пред своя дом, в своя двор и на улицата, на която живеят или работят.

За да подпомогнем желаещите е създадена организация за раздаване на чували и ръкавици. В петък и събота във всяко районно кметство те ще се предоставят безплатно на всеки, който пожелае.

В днешния Ден на земята призовавам всички да се замислим за нашия общ дом – пространството пред блока, мястото където изхвърляме битовия си отпадък, града и страната, в които живеем.

От малки във всяко българско семейство ни учат, че отговорността за чистотата, в която живеем, е лично наша. Нека дадем пример на децата си, като помислим как изхвърляме отпадъците си, колко отговорно разделяме боклука, коя вехта мебел може или не може да влезе в контейнера за смет.

Нека се отнасяме към градската среда така, както почитаме домашната!

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.