Какво повелява традицията за Цветница: Знаете ли тези обичаи

На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.

Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически дейсвия с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.

Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.

Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.

На Цветница се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.