На връх Великден се навършват 11 години без Чочо Попйорданов

Днес се навършват 11 години от смъртта на Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013) известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Биография
Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Студията за игрални филми „Бояна“ и генерален директор на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).[2] Родът му произхожда от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Чочо Попйорданов.
Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Смърт
Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.[3] Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.