Днес е третият ден от Светлата седмица – Светла сряда. На този ден е прието да се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болест.
Светлата сряда е позната още като „Празна”, защото през нея работа не се похваща, а само ”се празнува”.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“, а в Дупнишко — обичаят „Ладино хоро“.
В играта „Ладино хоро“ девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. През това време другите наоколо пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.
Още от стари времена в обичая „Мара Лишанка” се прави следното: три млади булки, женени през изминалата зима, вземат по един чехъл с различен цвят и ги напъхват един в друг. Така оформят кукла, наречена „Мара Лишанка”, чиято глава е от червения чехъл. Забраждат я и я накичват като булка със сребърни невестински накити – „титрици”. След това избират мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители.
С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките започват диалог с „Мара Лишанка“ – момата, която носи куклата, и пеят песен:
Маро-й-Лишанко! Говедар те либи. Ще дойдеш ли да го вземнеш? Ще ли дойдеш, скоро ли ще дойдеш?”
Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. След това момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката и „окъпват” куклата.
После девойките си измиват лицата и се връщат в селото. Обичаят „Мара Лишанка“ се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.