Кои са екологичните предизвикателства във Варна? Разговор с инж. Людмил Икономов (ВИДЕО)

Днес в предаването „Активни варненци“ Николай Танчев ни среща с инженер Людмил Икономов. Той е корабостроител, експерт по устойчиво развитие. Работил е в Центъра по хидро- и аеродинамика, заместник председател е на Консултативния съвет за Черно море, ръководител на Института за екологична модернизация. Заедно с екип от специалисти е изготвял екологични оценки на множество общи устройствени общински планове, както и устройствения план на Община Варна

Каква е общата съвременна оценка на околната среда в Общината, кои са съвременните природни опасности за гражданите?

Като всеки голям град, Варна си има своите проблеми, които частично са резултат на човешката дейност, а частично – резултат на естествени природни процеси. Имаме проблеми с чистотата на градската среда и оттам – с качеството на въздуха, с управлението на отпадъците, с бреговата ерозия. Климатичните промени са факт и при нас. Те се изразяват най-вече в изостряне на климатичните контрасти – горещите периоди, характерни със засушавания и топлинни вълни, които се отразяват върху здравето на населението и по време на които нараства рискът от горски и полски пожари (в околностите на Варна имахме такива), се редуват с периоди на интензивни валежи, през които нараства рискът от наводнения, каквито също имахме, а те на свой ред активизират свлачища и срутища и замърсяват крайбрежните води. Промените на климата се изразяват и в това, че големи наводнения, които преди са се случвали веднъж на 100 години, сега се случват по-често – примерно, веднъж на 20-30 години. Тези проблеми са резултат от сложни процеси, които изискват адекватно управление

Кои са опасните за Варна условия за наводнения?

Съществуват четири типа наводнения – речни, поройни, морски и инфраструктурни (при изпразване на големи водоеми). Поради специфичния характер на терена, в града съществува риск само от поройни наводнения. Лошото е, че рискът нараства значително в резултат от човешката дейност – блокиране на овражно-речната система (деретата и потоците), с боклуци, растителност, паднали дървета, свлечени скатове, както и засипването им със строителни отпадъци. Това води до образуване на „тапи“ по деретата, които в даден момент се отприщват и вълната от дъждовна вода, кал и тиня за кратко време може да помете къщи, имущество, хора, инфраструктурни обекти, както и всичко друго по пътя си.

В такива случаи обикновено се казва, че “природата е виновна” а всъщност бедствието е предизвикано от хората, но кой точно носи отговорност?

Когато видим променено и непочистено русло на дере, с постройки вътре в него, става ясно че не природата е виновна, а хората и липсата на институционален контрол. Наред с даването на разрешения за строителство в недопустими места, има и достатъчно случаи на засипване със строителни отпадъци на дерета, обявени за „сухи“, като не е ясно, как е било преценено, че тези дерета са престанали да бъдат част от системата за отвеждане на дъждовните води и могат да се ликвидират. Засипването им променя геоморфологията на терена и картината на оттичане, което създава риск от наводнения.
Общината има задължения да поддържа деретата чисти, да не допуска едроразмерна дървесна растителност по скатовете им, защото високите дървета ги дестабилизират. Скатовете се укрепват, като се засаждат видове с дълбока коренова система или се разширяват коритата и се извършват корекции, осигуряващи ги срещу срутване.

Какъв е характерът на морските наводнения?

Морско наводнение може да възникне при щорм с посока от морето към брега, когато под въздействието на вятъра се развиват вълни с височина и енергия, достатъчно големи, за да могат залеят крайбрежната част на града. Във Варна това не е възможно, защото нашите брегове са стръмни, за разлика, от градове, като Поморие, например.
Бреговата ерозия е друг тип въздействие, който не е свързан с наводненията. При нея морето разяжда брега и отмива пясъка и камъчетата, и плажната ивица намалява. Това може да се види ясно в най-северния край на „Северния плаж“, където две сгради са с подмити основи и е въпрос на време, те да загубят устойчивост и да се наклонят към морето. Ние имаме изградена брегова противоерозионна система отпреди повече от 40 години, която е много стара и се нуждае от ремонт и разширяване към морето.

Как се управляват днес градските битови отпадъци и местните сметища, какви са съвременните изисквания за рециклиране на битовите отпадъци?

Доброто управление на отпадъците изисква най-вече две неща – 1) ясна концепция за управлението на отпадъците и 2) адекватна представа за цената на услугата, която Общината иска да й бъде предоставена. Относно рециклирането – в момента се рециклира само част от разделно събраните отпадъци, малък процент от общото количество. Рециклирането трябва да намалява разходите по управление на отпадъците, а не да ги увеличава двойно, както е при нас. Рециклирането при някои видове отпадъци среща и обективни пречки, както е например, при строителните. При тях рециклираният отпадък действително излиза скъп, поради високия дял на енергийната съставка, която присъства в цената. Освен това, този вид отпадък, за да бъде ползван обратно в строителството, трябва да бъде сертифициран и да отговаря на определени стандарти, иначе никой няма да рискува да го ползва. Рециклират се различни видове отпадъци и всеки от тях изисква своя система на организация, нещо, което трудно можем да обхванем с няколко думи.

И в заключение – възможна ли е днес Зелената сделка или Зеленият преход е футуристична фантастика? Ще развие ли тя индустриално, социално, културно Европа или ще я срине финансово и политически?

Чуват се гласове, че зелената сделка все повече заприличва на политическа идеология, създадена да обедини разнородните интереси на европейските държави, а не толкова, на инженерно-технологичен процес, който да бъде мотор на икономиката и да подобрява околната среда. Кръговата икономика е възможна, разбира се, но въпросът е, колко ще струва и дали Европа ще може да плати нейната цена, като същевременно повишава доходите и благосъстоянието си. Необходимо е и преосмисляне, доколко устойчиви са някои практики за производство на енергия от възобновяеми източници, както и други практики, които са обявени за зелени, но всъщност биват разглеждани доста едностранчиво. Сложен въпрос, който изисква повече време за обективно обсъждане.

Благодарим на инженер Людмил Икономов за интересния разговор!

Повече можете да чуете във видеото: