Знаехте ли, че българинът Виктор Витанов е конструирал автомобил преди 112 години?

Не много хора знаят това, но всъщност българин е построил автомобил преди цели 112 години. Името на този велик българин е Виктор Витанов и той е родом от град софия. Роден е през 1891 година. Когато е направил колата, младият самолетен и автомобилен конструктор е бил едва на 21-годишна възраст

Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса.

Годината е 1912-та. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити отнетите години по-рано територии, българинът прави своята първа и единствена стъпка към автомобилостроенето, съобщава БНР.

Заради оскъдните данни, Антон Оруш предполага, че способностите си Виктор наследил от баща си Георги, който бил един от първите вносители на пишещи машини в Княжество България.

От разказите става ясно, че по-късно семейството му се мести в град в Северен Йоркшър в Англия, където Виктор успял да построи два самолета. А колата, която прави е далеч от днешните представи за съвременен автомобил, но от проучването на Антон Оруш научаваме, че машината е била изработена с качествени за времето си материали. Четириколесен, бензинов.

Колата на Виктор не развивала висока скорост – всъщност едва 15-20 километра в час. По онова време най-популярният модел на Форд-Т, развивал 68 километра в час. А състезателните стигали до 157 километра в час. Колата нямала защита на двигателя и купето от вятър, дъжд и слънце.

Виктор Витанов не успял да сложи началото на българската автомобилна индустрия, но у нас автомобилите били доста популярни. Между 1896 до 1912-та чужденците ги внасяли за собствени нужди, предприемачите за престиж, хотели, за да вземат гостите си от гарата, пощите, за да носят пратките.

Антон Оруш примоня за опита по времето на социализма също да правим коли в България. И се съгласява, че неуспехите ни да привлечем инвеститори, които да правят коли у нас, се дължат на различни фактори.

По публикацията работи: Пламена Сутева