Спасовден идва: Какво се прави задължително за починалите ни близки

Съвсем скоро, на 13 юни Българската православна църква почита големия Господски празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите и с учениците си, движейки се между тях като Богочовек, предаде Нова.

40 дни след Възкресението Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание и потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Иисус Христос наистина е възкръснал.

На четиридесетия ден от Възкресението си Христос се явил за последен път, беседвал с учениците си и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Иисус Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята й, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В Евангелието на Лука за Христовото Възнесение се казва: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим…“.

Имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Екипът ни желае здраве, щастие и късмет на всички именици!

Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.

Това раздаване е част от традиционното раздаване на всичко първо, добито в дома и стопанството. Първото мляко, сирене, първите плодове, първото прибрано жито от нивата не се задържат за дома, а се дават извън него. Раздаването на първите придобити неща се осмисля като жертва, осигуряваща плодородието на дома и нивите. Старите българи вярвали, че ако си приберат първите реколти, ако искат да задържат всичко за себе си, Господ няма да им даде нищо на следващата година. И обратното – ако помислят за другите преди да се погрижат за себе си, Бог ще им наспори богата реколта.