Редакция "Нова Варна"
Днес е 13 юни. На този ден Православната църква чества на 13 юни Възнесение Господне (Спасовден). Този празник винаги се отбелязва в четвъртък – 40 дни след Великден. Днес имен ден имат всички, които носят имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят се счита и за празник на хлебари и сладкари.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
Народен календар и народни вярвания:
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
„Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица, да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци…“.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
