Радослав Станимиров на гости в предаването Активни варненци с Николай Танчев

Здравейте, Вие гледате Активни Варници. Аз съм Николай Танчев и днес ще Ви срещаме със студента Радослав Станимиров.

Той е младеж на 22 години, който следва политика, журналистика и се интересува от съвременната социология не само на младите, на възрастните и това как днес се развиват обществените процеси в България. Казваме здравейте на Радослав и искаме да знаем каква е представата днес на младите към обществения живот и към политическите процеси в страната?
Р. Станимиров: С риск, може би да съм леко негативен, според мен има леко отдръпване от младото общество от така по-конвенционалните форми за изразяване. Ако примерно преди 15-20 години повечето движения са се консолидирали чрез по – активно участие в различни обществени групи.
И в момента това го има,, но като че ли може би не толкова сред най-младата генерация, говоря примерно за 18-20 годишните. Доколкото аз съм запознат и виждам около себе си, хората малко или много се отдръпват от този стандартен социален процес и се опитват всеки да намери своято щастие и своята истина по-отделно или в малки колективи.
Как младите стигат до информацията?

Това е различно. Всеки по свой начин, но според мен лично за моята генерация чрез Инстаграм, следвайки определени медии, гледайки определени рискове, чрез ТикТок включително, т.е. такъв тип информационни канали. Фейсбук, Ютюб определено остават на по-заден план, но според мен ТикТок и Инстаграм за сега са най-ползвани.
А там съдържанието се сменя много бързо. Означава ли това, че се залага на кратки видео, на някакво бързо съдържание?
Най-вероятно се залага на нещо много късо, информативно или дезинформативно. И съответно вече алгоритъма задейства според твоите интереси, но това разбира се е опасно, защото човек без да иска може да влезе в някаква заешка дупка, която дори той самия не е осъзнал, че е влязъл. Така нямаш определено мнение, на самият алгоритъм пропорционално те храни с информация и в крайна сметка така може мнението да стане много радикализирано или различно.
Така ли се стига до дезинформация?
Това е може би естествения процес, така си мисля, но ако човек е достатъчно разумен и някак си има ясно изграден морален компас и някакви принципи и мнения, които са заложени в него, разбира се рискът е по-нисък, но като чели при много хора това не е много ясно заложено и те лесно смогват да станат жертви, особено по време на кризи. Последните години светът претърпя много кризи. Ковид, политически нестабилност, войната в Украйна, сега войната в Палестина.
И реално всяка такава криза много поляризира обществото и всеки гледа някъде да се настани в спектъра, за да му е удобно и да се съюзи с някои. Това разбира се развали приятелства и промени хората, които имат различно мнение.
А как се стигна до този език на омразата днес и той често срещан ли е при младите?
Аз, слава богу, не съм се сблъскал с толкова много език на омразата, което е много хубаво. Като че ли срещу себе си не съм го изпитвал, но според мен той определено върлува в дигиталното пространство. Особено ако човек се осмели да има доста нестандартни или позиции, които не са комфортни за масата, които по някакъв начин да упреква статуквото, тогава той най-вероятно може да стане обект на такъв език на омразата, но най-вече много зависи на какъв ти е кръгът, с какви хора общуваш, дали си публична личност или просто качваш информация.
А кое е комфортно за масата: това, което е за общо ползване или все пак младите търсят и критичното мислене?
Според мен различните хора имат различни потребности. Ако говорим за хора, които имат някакво образование конкретно, което се интересува от определена тема, те имат потребност от това да четат различни информации, да се образуват, да се задълбават в някаква тема. Ако говорим за един необразован човек, това него пък даже би могло да го обърка или отблъсне.
Много зависи от контингента, който реално чета информацията. Но според мен е като цяло сред интелигентните хора, има такава потребност да четат различни мнения и да се образуват. Говоря за интелигентност не като за наличност на много знания, а като за ерудиция, с мулти-дисциплинарно образование. Младите съответно са доста по-малко ригидни. Днес те са отворени към информация. А имат ли възможност да посветят живота си на някакво дело или някаква научна дейност, се случва, че са по-затворени за всякаква информация.
И това не означава, че те са по-необразовани или по-глупави. Не трябва да се упрекват, че имат такава затвореност към информация и такъв дискурс.
А аудиторията не се ли определя от тези, които представят информацията? Могат ли да се позволят да насочват като цял смисъл на информацията?
Малко се моделира социума, да, това се случва. Доколко е етично или не етично, сега това е друг въпрос, но определено това се случва Според мен главната цел на медийните площадки е в кратък срок да информира. Обективността е и доста субективно понятие, защото за Вас нещо е много обективно, за мен друго е така, но все пак има определени неща, които според мен от етична гледа точка са важни. Примерно да не се провокира омраза към определени социални групи, да не се настройват специално различни социални групи една срещу друга, а да се представя информацията по-неутрален начин, в който всеки да взима своята позиция, да си създава мнение, да си направи своя извод.
В същото време ставаме свидетели на това как редовно репортерите се опитват с някакви гръмки заглави да предизвикват внимание, но всъщност като влезем в съответните статии виждаме, че съдържанието е по-различно. Това, че медиите все пак са ориентирани към някакъв профил, има ли отношение?
Със сигурност да, но то е естествен процес, понеже голяма част от тях са много големи мултинационални компании, дори не български. Ако говорим за най-големите, ако изключим българските, българска национална телевизия, радиото, БТВ и Нова, те реално са част от огромни корпорации, така че това е нормално да има профил според мен, но трябва и да има определена етика. Тя най-вероятно има, аз не критикувам, че не съществува, но даже наскоро мисля, че бях опален на такава статия, която беше оформена по много провокативен начин.

И даже писах на БТВ, защо така са оформили съдържанието.
Скритото рекламно послание не е етично ли? Или това е просто едно маркетингово решение?
Ако е платено и има договореност, т.е. ако примерно има определени отношения, които са сключени с конкретната компания, не мисля, че е нещо лошо, но ако примерно е направено между редовете и съответно е неясно кой на кой заплатил, ако няма някакви определени отношения, кои са изградени, възможно е да не е много етично.
Добре, кой е този ключ за преодоляване на всички тези рекламни позиционирания, които биха могли да отклонят представите ни от обективното?
За съжаление не съм медиен експерт. Проследяване на повече канали или непрекъснатото сравнение на информация все пак е доста енергоемко.
Как младите успяват да преодолеят целият този информационен съвременен шум?
Много е сложно, определено. Като че ли колкото повече консумираш медии, толкова по-затормозен се чувстваш. Особено по време на кризи. Аз се сещам, когато почна войната в Украйна, аз буквално се чувствах физически зле. Защото аз толкова много информация от Телеграм канали, от всякъде консумирах. Според мен най-важното е човек да въведе някаква хигиена в медийното си ползване. Защото няма как в хладилника да складираш безкрайно количество храна. Не е хигиенично, защото се разваля, а същото е и с информацията. Тоест, правиш своя рисърч, избираш си може би няколко различни източника, които дори могат да са с различна гледна точка. Ти си ги проверил. И съответно консумираш от тях.
После си въвеждаш някакъв лимит. Примерно казваш, надали ще консумирам по два часа. Един преди лягане, един като се събудя. И до там се приключва. Сега разбира се, ако си експерт в някаква сфера, тогава има нужда човек да е осведомен. Но според мен за средно статистическия човек трябва да има определена на такава хигиена, защото иначе човек губи представа за реалността и започва да живее в други паралели, които са много токсични.
Не стана ли така, че младите живеят сега в една по-дигитална среда, която дори ги е обсебила?
Обсебила е силна дума, според мен. Не мисля, че трябва да подходим негативно към това, защото това е част от нашата реалност. Тоест то е просто разширение на нашата реалност.
Нещо естествено е, но трябва да имаме мярка, разбира се.
Пет часа на ден и повече да не се поглежда екран?
Не се получава и при мен също не се получава, но някои неща, които могат да се въведат, е чисто като принципи. Примерно, когато си с приятел на ресторант, не си гледаш телефона. Когато си говориш с някой, когато спиш, когато се храниш. Чисто изчиствайки тези взаимодействия с хората, тогава да си с тях, това е достатъчно, според мен.

Някак си е редно да си въведеш порядък в ежедневието, разбира се, при много хора не се получава и при мен достатъчно не се получава, но се стремя към някаква организация.
Как се инициират младите да са граждански по-активни? Да са по-ангажирани към обществените процеси и проблеми и решения?
Ами, има как да се ангажираме. Според мен трябва да наистина да се разбере езика на младите, тяхната потребност, техните интереси и посланието, което се подава към тях да е на техния език. Тоест, примерно, ако определена група млади хора искат да бъдат привлечени към Еко-инициатива, може, примерно, да се направи някаква гаражна разпродажба на секъндхенд-дрехи, да се оформят нещата по един по-атрактивен начин и това да са като портали, за да може младите да бъдат ангажирани. Това доста добре вече се случва, примерно във Варна. Сигурно знаеш, че Ребонкърс е такова пространство, в което се случват редица инициативи и според мен това е един добър начин. Сега той малко работи с масовата публика хора, но лично мен ме привлича. Тоест, чрез различни инициативи се въвличат младите хора и също чрез определено информационно съдържание в интернет, като е по-атрактивен начин представено.
И трябва да се ползват платформи като ТикТок, Инстаграм, за да се стигне до младите?
Определено да. И по-скоро, наистина, това подава информацията да е от млад човек към млад човек. Примерно, сещам се още преди 5-10 години за компания и такива дни, в които млад човек превзема Инстаграма и започва да генерира послания. Някой работник снима някаква закуска, хваща си колелото, отива примерно там да работи, после отива там с приятели. Някой си се създава този жив контакт. Тоест, ако, примерно, медиите се разчупят и създадат прозорци, в които младите хора буквално да завземат медията и да говорят, да транслират по нормален начин, според мен това ще създаде един такъв мост. Понятно е, аз така си мисля, че е един съвременен подход.
Това е начин да се овластят младите в медиите, а те могат ли по този начин да се въвлекат и в управлението, като, примерно, един ден в годината те сядат на някои управленчески стол и създават някакво съдържание?
Ами да, то е такъв тип модел, примерно, модел Република България, модел Обеднени нации. Реално това целят като формати да създадат една симулация, в която човек да се усети като по-властен и по-способен да допринесе. Но ако се въведе като практика, като мост, според мен е доста готино и успешно.
Вие сте карали стаж при Президента на републиката. Там получихте ли възможност да бъдете в определен степен овластен и да създавате съдържание насочено към младите?
Определено се впечатлих, че средата беше доста приобщаваща, понеже, когато говорим за такъв тип по-консервативни институции, които са на доста висока инстанция, човек си представя, че има много строга йерархия и че ще се чувства доста в подчинена позиция. Всъщност отдела, в който аз работих бе за култура и образование и бий казал, че беше много приобщаващ, бе една хоризонтална платформа. Определено имах възможност, когато пиша определени поздрави или пък адреси, да вкарвам свои думи. И разбира се, това после да минава през различните инстанции за редактиране и така сум имал съм собствен принос. Усетих реално тази свобода още на втория ден когато започнах дейност там.

Един от големите проблеми днес в Европа е, че има много млади, които не учат и не работят. Какъв според вас е начинът на тези хора да бъдат въвлечени към занимания, които да удовлетворяват тях самите?
Тоест те да се чувстват полезни, да, за това има най-вероятно такива тенденции и това е свързано с това, че цялата работна култура много се промени през последните години и покрай COVID. Много хора търсят хибридни решения, в които работят 3 дни от вкъщи и 2 дни от офиса. Според мен най-главното е човек да не търси директно високо възнаграждение.
Тоест той да намери своето, да се потопи в него и в последствие да го монетизира. Но не е обратния подход, защото обикновено обратния подход е много енергоемък и човек се намира в една задънена улица. Но според мен начинът е адаптивно да разбереш как да се интересуваш от света. Ти можеш да започнеш да работиш в такъв магазин, впоследствие да отвориш свой, да създадеш своя инстаграм страница, да започнеш да пишеш във форуми. Постепенно да се сдобиеш с пространство, да го монетизираш… Но не примерно да правиш нещо, което е тотално извън твоята писта, само и само защото се заплаща добре. Ако някакси се комуникира това повече с хората, че не е нужно да се робува задължително на някакви такива високи звания, т.е. трябва да си такъв, такъв и такъв. Разбира се, хубаво според мен е добре да имаш квалифицирана работа, но тя може да бъде всякаква в нашия живот..
Днес във вниманието на младите е представата за някои нереални възможности като прекомерното заплащане. Липсва ли менторство на младите и спрямо Вашия опит, понеже сте следвали в Китай, какви са пък там начините да се насочат младите да имат едни по-обективни очаквания за живота?
За менторството определено има нужда, защото смятам, че живеем в много разломени времена, в които буквално всяка година реалността се променя и точно да се настроиш към нещо и то вече не е валидно. Така че трябва да се изгради едно куфърче с познания и умения, които да са валидни във всички ситуации. Човек трябва да бъде адаптивен. Т.е. няма как вече да имаш едно умение и да знаеш два езика и да си конкурентен. Дори трябва да знаеш 3-4 езика и да имаш много умения и някакси така да се направи нещата, че ако нещо се обърка ти веднага, да можеш да се пренастроиш и да влезеш в друг коловоз. Т.е. мултидисциплинарната определено е важна. Да търсиш връзките между нещата, които вече знаеш. Примерно някога си учил немски в гимназията.
Не го забравяй напълно, може бъдат в един час на седмица да си го припомняш, но си го пази, защото някога можеш да създадеш връзка между немският и химията, между химията и рисуването. Да създаваш тези връзки. Ако ги пазиш тези връзки, те ще те застраховат.
Те са твоя safety net, да не потънеш , това според мен е много важно. Това е мултидисциплинарният подход, човек да прави мисловни връзки между нещата, които знае и постоянно да се развива.

Това е реално тази стратегия, някак си модел на обаче ние, което беше характерен, през което аз съм минал, защото ние имахме даже отделен предмет, теория на знанието, който се казваше theory of knowledge. В Китай. Да, в Китай реално се свързваха предметите, които човек си е избрал. И учиш много различни такива неща, свързани с етика, с начин на работа, с организация на мислите ти, с много неща. Което повишава компетенциите. Което те прави по-адаптивно, според мен.

Днес във Варна срещаме често пъти лошия пример с вандализма. Какъв би бил Вашият апел и заключение към младите, така че те да имат повече приобщеното към обществото, към общите ни нужди, от чиста околна среда. Какво бихте казали на младите, от млад човек към младите хора?
Вандализмът може да има различни измерения. От една страна рушене на градска среда, от друга страна буквално физически атаки. Последният месец ме учудва, че има атаки над 4-5 момчета във Варна и говоря за физически атаки. Моят апел е човек да се замисли, че всички ние имаме приятели, близки хора, роднини, майки, бащи. А никой не би искал нещо лошо да се случи с наш близък.
Или когато си направил нещо, то да бъде развалено. Просто да се мисли, че всяко нещо, което се прави, някой е вложил енергия в това нещо, някой стои зад това. Въпросът е че всеки човек е нечий син, нечия дъщеря, нечия баба… Реално просто да се замислим, че за да процъфтява нашето общество просто трябва да се вкараме в обувките на другия. Според мен е това главният ключ против вандализма. Просто да се поставим в обувките на другия.
Дори да ни издразним, по-добре е да си тръгнем, нищо да не кажем, отколкото да му счуупим колата, да му развалим градината или да го набием. И да, това е реалното: да можем да се поставим в чуждите обувки.
Това е един добър завръшек също на нашето предаване. Затова да търсим решения и да ги търсим заедно с младите, заради младите и за една по-добра градска среда, за едно по-силно общество. Уважаеми зрители, на госта ни бе Радослав Станимиров. Благодарим за вниманието Ви и довиждане.