Начало на Горещниците: Какво не се прави в трите поредни дни според народните вярвания

Горещниците са на датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли, според българските народни вярвания. Тези празници имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Трите поредни празника, смятани за най-горещи през годината дни, са в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли.

Народните вярвания гласят, че пече ли силно слънце през трите горещника – топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. През Горещниците не се работи, не се ходи пеша, не се пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки.

В действителност, през 2024-а наистина се очертава именно това да са дните с най-високи температури. На места в страната термометрите ще достигнат до и над 40 градуса на сянка.

Традиции и вярвания

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България.

Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.

Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб – за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.