Д-р Войнов, депутат от ВНС и психиатър: „Бих казал на хората да не живеят с лошото, да го забравят бързо, да се обичат и да намират достатъчно време за почивка, за развлечение, за срещи с приятели.“

В последното издание на предаването „Активни варненци“, водещият Николай Танчев посрещна д-р Иван Войнов – един от създателите на първата местна група за демокрация и чиста околна среда „Екогласност“ и дългогодишен успешен психиатър във Варна. В откровен разговор д-р Войнов разказа за възникването на „Екогласност“, борбата за опазване на околната среда и политическите промени след 10 ноември. Той сподели мнението си за съвременните екологични и политически предизвикателства, както и за влиянието на тези фактори върху душевното здраве на хората.

Диалогът беше наситен с интересни прозрения и лични спомени, подчертавайки сложността и многопластовостта на преходния период в България. Разговорът завърши с мъдър съвет към зрителите: „Бих казал, да не живеят с лошото, да го забравят бързо, да се обичат, да намират достатъчно време за почивка, за развлечение, за срещи с приятели.“, призова д-р Войнов, подчертавайки важността на душевното здраве и грижата за духа и тялото.

Видео материала можете да намерите в края на статията. Споделяме с Вас разговора между г-н Танчев и д-р Войнов:

– Здравейте, вие гледате „Активни варненци“. Аз съм Николай Танчев, а днес ще Ви срещнем с д-р Иван Войнов. Д-р Иван Войнов е един от създателите на първата местна група за демокрация и чиста околна среда, на име „Екогласност“. Днес работи вече 46 години като един от най-успешните варненски психиатри. Казваме здравейте на доктор Войнов.
– Здравейте, благодаря за поканата.
– Бихме попитали какво се случи с Екогласност след така успешните протести за демокрация в началото на 90-те?
– Екогласност всъщност е първата организация, която по някакъв начин даде начало на сериозната промени, които настъпиха след 10 ноември. В края на 80-те години, на много места в България, имаше много сериозни проблеми с чистотата на въздуха, с чистотата на водата, на почвата, както и проблемите в Русе от завода в Гюргево. Това даде възможност на големи групи от хора да протестират. И тъй като протестите не бяха пряко политически, държавата нямаше как да реагира репресивно. И по някакъв начин ги допусна. Големият, първи протест на „Екогласност“ в София, който беше дни преди 10 ноември, беше вече санкциониран, защото там проличаха и така чисто политически искания. Варненската „Екогласност“ се създаде в първите дни след 10 ноември от хора, които дълги години сме коментирали, споделяли сме тревоги от това, което се случва със земята, от тази бързонарастваща промишленост, с все по-нарастващата консумация на горива от органичен произход, което водят до сериозни замърсявания в атмосферата. Та, това ни събра в ателието на художника и скулптор Марин Йорданов във „Вулкан“. Бяхме доста голяма група и единодушно взехме решение да сформираме „Екогласност“ във Варна. За председател беше избран Асен Консулов, тогава старши научен сътрудник в Института по океанология „Фритьоф Нансен“, секретар Марин Йорданов и няколко души бяхме в управителния съвет. Още в първите дни на промени се включихме доста активно в политическия живот във Варна. Знаете, беше създаден Клубът за гласност и демокрация, старите политически партии се събудиха за нов живот. И на 4 декември, след един от първите големи протести във Варна, митинги имам предвид, който беше на гърба на Драматичния театър, се събрахме в фоайето на Драматичния театър. Мисля, че бяхме пет или шест организации. Решихме да създадем една организация, която сега не съм сигурен дали нарекохме точно СДС, но нещо близко до това. Междувременно се сформира и СДС в София. И така започна нашата дейност и по отношение на екологията, и по отношение на политиката. Даже имаше един период, в който, мисля, че беше в началото на 90-та година, имахме едно събиране на тези организации в една от аудиториите на Икономически университет и ни донесоха един бюлетин на Окръжния комитет на партията, в който Екогласност Варна звание беше обявена за една от най-екстремистките организации от тези опозиционни организации. Не знам защо бяха решили така.
– Как се разви после Екогласност през годините?
– Екогласност, разбира се, в първите години предвид ентусиазма, който беше овладял българския народ, се разви доста активно и доста резултатно. Беше направена една карта на пестициди, които се оказа, че повечето от тях се съхраняваха, ако въобще думата съхранение е подходяща, се съхраняваха на различни места в цялата Варненска област. Бяха посетени всички тези места, състави се една карта, един доклад, който беше изпратен в Министерския съвет за вземане на подходящи мерки и мисля, че проблемът беше решен. Екогласност участваше и в политическия живот на страната. От Екогласност аз бях избран за депутат във Великото народно събрание. Но след първите няколко години, по едни или други причини, както често се случва, ентусиазмът постепенно намаля и общо взето не бих могъл да кажа, че след тази акция по отношение на пестициди, торове и такива опасни за почвата вещества, нещо по-съществено не свършихме.
– А спомогна ли мисията на Екогласност да опазва околната среда да се наложи като ценност сред новите партии, на които Екогласност повлия през годините?
– Определено мисля, че да. Междувременно, някъде през пролетта на 90-та година, беше създадена и Зелената партия на България, която имаше като кредо да се бори за чиста природна среда. Кирил Маричков беше един от основателите на Зелената партия в София, с цел да агитира част от членовете на Екогласност да преминат в Зелената партия, което и се случи. Тогава председател на местното сдружение стана Иван Иванов, който беше шеф на Обсерваторията във Варна. Двете организации горе-долу имаха една посока на действие, еднакво виждане по отношение необходимостта на вземане на сериозни мерки. В бъдеще, екологията, разбира се в една или друга степен, влезе в обороти и на други партии. Сега друг е въпросът на практика какво направиха те. Хубавото е, че с времето сериозните екологични проблеми създадоха притеснение и в правителството на различни държави. Това доведе до едно общо виждане за необходимостта на вземане на сериозни мерки, които, за съжаление, обаче не се одобряват от всички държави. Знаеш, има държави, които не са подписали тези споразумения.
– Но те не са в Европейски съюз. Относно България, как се случва съвременното опазване на околната среда – чрез партиите или формациите са твърде ангажирани с политически междуособици?
– Аз мисля, че особеното през последните години партиите са твърде свързани с политически междуособици и с проблеми в собствените си партии, така че екологията, като че ли, не ги интересува чак толкова много. Не е от приоритетите им.
– Като човек, който разбира психологията, какво всъщност им има на лидерите на политическите формации у нас, че всъщност бързо стават авторитарни и агресивни към останалите?
– Ами бих казал, че много от тях са хора с комплекси. Хора с комплекси, които намират във властта компенсация за своята несигурност, за своята неувереност. Един несигурен човек много лесно преминава границата и започва да управлява авторитарно, тъй като това му дава възможност да упражнява контрол, понякога и абсолютен, върху партията си.
– И понеже става въпрос за политиците, а те често говорят едно, но правят друго – Вие като специалист откривате ли в това поведение някакви аномалии? Има ли това някаква връзка с биполярното съзнание?
– Моето мнение е, че тук става дума за една, за съжаление, обикновена демагогия. Популизъм. Говори се едно, за да се печели електорат, колкото се може повече. А когато дойдат на власт, всички тези обещания, още взето минават на заден план, и на преден план излизат други неща, които не са пряко свързани с интересите на хората. В този смисъл да, може да се говори за някаква биполярност, но тя е по-скоро една формална биполярност, защото не крие за себе си някакви клинични нарушения.
– Това ако приемем за нормалност тогава и приемем, че има хора, възпитани в измама, дали за тях промяна към законопослушие и нови нравствени устои, не би ли било всъщност смущаващо душевния им мир?
– Определено да. Определено това е смущаващо, защото хората стават все по-объркани и затова са може би по-пасивни в избора си на една или друга политическа партия, която да представлява техните интереси, защото виждат това разминаване между обещания и между дела. И, разбира се, губи се увереността, че държавата е този фактор, който ще осигури законност, справедливи наказания, ред в държавата.
– Съвременният технократен начин на живота с дигитализация, свръхинформираност създава ли някаква особеност сред хората, както и обездвижването?
– Ами създава, разбира се. Нарушава се нормалния начин на общуване. Срещи, разговори, диалози, всичко се свежда до общуване във виртуалното пространство, където човек може да се представи в различна светлина, такъв какъвто иска да бъде, колкото такъв какъвто е в действителност. И това, разбира се, има своите негативни отражения в обществото като цяло.
– Вие казахте дигитална среда, там често пъти бързо се сменя информацията.
– Да, разбира се. И не само бързо, но много често тази информация, е и несигурна, непроверена, това подвежда много хора. Създава погрешни впечатления заради събития и явления.
– Как повлиява това на душевното състояние, тази свръхинформираност от бързо сменящи се различни тематики?
– Това е една от причините за стреса, в който живеем. Тази свръхинформираност и невъзможността на човек да преработи бързо и адекватно тази информация, често пъти полярна по отношение на едни и същи събития. И това е една от причините да има този бум на тревожно-депресивни разстройства.
– Хората са непрекъснато заляти от негативна информация. Не, че негативните събития не се случват, но се акцентира върху тях.
– Ами, да, дава се акцент върху тях, защото, има един афоризъм, че истинската новина е негативната новина. Положителните новини не будят този интерес както негативната. Хората, по една или друга причина, имат някакъв афинитет към негативното. То буди любопитството, то пали въображението. Затова и телевизиите, и изобщо медиите злоупотребяват с негативните новини.
– А как негативното състояние на околната среда, замърсяванията влияят на душевния мир?
– Определено вече силно влияят. Като започнеш от тези климатични промени, които преди 30 години бяха прогнози, на които се гледаше с насмешка, а те са вече факт. Да не говорим, че живеем в един изключително замърсен въздух. Водите са замърсени, какво ли няма в тях, защото колкото и да ги пречистват, редица отпадни продукти остават в тях. И всичко това, несъмнено, оказва влияние върху физическото и върху психическото здраве на хората.
– Оказват ли влияние страданията на Вашите пациенти върху Вашия душевен мир?
– Няма как да не оказват. Ако човек е истински лекар, той не може да не бъде съпричастен и изпитва емпатия към пациентите си. Разбира се, това малко или много, ме натоварва. Особено инциденти, които сравнително рядко са се случвали в моята практика – самоубийството на пациент е една много тежка травма. През 1994 година бях на специализация в Швейцария и там се случи това. Самоуби се пациент на един от швейцарските колеги. Той веднага излезе в десетдневен отпуск, ежедневна работа с психотерапевт, за да може да преживее тази травма. При нас тези работи не се случват. Всеки да се оправя сам.
– Някои считат, че психиатър не е професия, а е диагноза. Какъв е начинът да се упражнява тази професия без патологията да оказва влияние на лекаря?
– Какъв е начинът – преди всичко с любов да се упражнява. Разбира се, всяка медицинска специалност е въпрос на личен избор. Много хора са направили този избор, бих казал още и преди да влязат да учат медицина или в самото начало на медицината. И когато една професия се упражнява с любов, колко и трудно да бъде, нейните негативни въздействия се приемат и се преживяват много по-лесно. Сега, битува този афоризъм, че психиатъра не е професия, а е диагноза. Както от всички други професии, между колегите има хора с особено поведение, което така може би е причина за този афоризъм. В тази връзка ще си позволя да разкажа един виц. Отива един близък на посещение в психиатрията да види свой роднина и вижда пациентите на двора, психиатърът е застанал под едно дърво на сянка, пациентите обикалят „пуф-паф, пуф-паф“, играят си на влакче. Човекът пита доктора, „Абе тези пациенти вече не се ли умориха да играят на влакче?“, а психиатърът отговаря, „Голяма работа, само много сажди падат върху мен.“
– Свързал се с работата си. В заключение, къде според вас се случва човешката преценка за добро и зло, за нормално и ненормално, за морално и неморално, в сърцето, в мозъка, в интернет?
– Ако разчитаме на интернет, мисля, че никога човек не може да изработи тези критерии във себе си. Тези критерии са чисто човешки. В природата няма добро, няма зло, няма хубаво, няма лошо. Там всичко е така съвършено, че ако не е нашата груба намеса, нещата биха били много хармонични. Тези категории са измислени от човека, за да може все пак неговото поведение да бъде регулирано. И бих казал, че те се случват и в мозъка, и в сърцето. Неслучайно се казва „добросърдечен“, което означава, че сърцето също има участие в създаването на тези критерии.
– В заключение, един апел към нашите съграждани как да са по-душевно здрави.
– Трудно се дават рецепти. Бих казал да не живеят с лошото, да го забравят бързо, да се обичат и да намират достатъчно време за почивка, за развлечение, за срещи с приятели.

Видео: