Пламена Сутева
Днес в предаването „Активни Варненци“ Николай Танчев ни среща с капитан Стоян Димитров. Капитан Димитров е ръководител на доброволно формирование за помощ при бедствия, аварии и пожари. Той е капитан на кораб влекач и участваше активно в гасенето на пожарите, които се случиха в квартал „Владиславово“.
Здравейте, капитан Димитров! Какво се случи при последните пожари в района на Варна. Как вие съдействахте?
Ами, истината е, че от едно затишие, изведнъж се получи една много напечена ситуация. Трябваше да се реагира изключително бързо, за да може да се овладее колко се може по-бързо огънят, защото това е много важно. Колкото по-бързо се реагира, толкова щетите ще бъдат по-малки, защото те нарастват експоненциално с времето.
Какви бяха особеностите на ситуацията, времето?
Времето беше много добро за нас, защото нямаше вятър. Растителността беше суха, но в сравнение с други пожари можеше и по-зле да бъде.
Но пожарите бързо се разпространиха към Слънчево и Припек?
Да, но това вече са други пожари. Те нямат нищо общо с този, който е над Владиславово. Просто според мен стечение на обстоятелствата и времето, човешкият фактор най-вече…
Добре, с какво се отличава вашето формирование от неорганизираните доброволци, които бяха привлечени да се включват?
Точно както зададохте въпроса, различава се с организацията. Нашата идея е – за да бъдем по-ефективни, трябва да бъдем по-организирани. За да бъдем по-организирани, трябва да има тренировки, трябва да има система, която да се работи. За момента ние сме над девет клуба в цялата страна. Ние си казваме СКБ – „Спасителен клуб за бъдеще“. Има СКБ Варна, СКБ Пловдив, СКБ Стара Загора, Карлово, София…
Каква е екипировката ви?
Екипировката е, да кажем, минималната, която се изисква. Трябва да имаш безопасни обувки. Става въпрос за обувки, които не горят, които не са направени от синтетика, от кожа най-добре. Т. нар. Safety shoes (работни обувки). След това е важно да бъдеш облечен с гащеризон или дрехи, които не горят. Да не са от синтетика. Много е важно личните предпазни средства. Ръкавици, очила, маски също така за по-задимените райони, като на място вече се преценява от пожарната, от ръководителя на екип, дали е безопасно да се включат повече доброволци.
В случая във Владиславово пожарът беше много предразполагащ да се включат доброволци, защото той се разпространяваше сравнително бавно по фронтовете и това даде възможност да се включат много хора, а по мое наблюдение се включиха над 50 човека доброволци.
Какви инструменти се ползват?
В зависимост от естеството на пожара се ползват различни неща. Лопати, мотики, тупалки, пръскачки и това е най-широкоспектърният инвентар, който може да се снабди за много хора.
Имате ли комуникация помежду си?
Комуникацията е също важно нещо, на което ние наблягаме. Първо трябва да имаме комуникация с ръководителя на екип, който е от пожарната. След това ние трябва да имаме наша вътрешна комуникация в самия екип и между нашия екип и екипа на пожарната. Да, работим с радиостанции, с телефони, но където няма обхват, трябва да имаме VHF, така наречените радиостанции на къс обхват.
А кои са най-обичайните грешки, които се случват при подобни ситуации?
Факторът е много субективен и зависи изключително много от метеорологичната среда, от наличието на горим материал. Просто както огънят може да се върви бавно и спокойно, има един порив на вятъра, имаме малко повече листа и суха трева и направо може да се получи един взрив, който може да изненада и е изненадвал неприятно хората, които гасят. Затова е много важно на доброволците да не гасят поединично, а координирано и да се дават указания за посоката на вятъра, за фронта на самия пожар, за да може максимално адекватно и бързо да се реагира пред такива ситуации. Да може да се изтеглят хората, защото на първо място е човешкият живот и след това вече всичко останало.
Кои са тези особености, които се случват понякога при евакуация на жителите? Всеки иска да запази възможно повече от своята собственост, но подценява ли се тогава случаят?
Такива бедствия са сравнително редки и всеки един човек реагира на този шок различно. Виждал съм хора, които хвърлят всичко и заминават, виждал съм хора, които с голя ръце гасят самия пожар. Това е просто непредвидимо, всеки един човек реагира, но за това има обучения, затова има превенция. Знанията ги има, просто трябва да са на място и да се споделят.
Пожари е имало винаги през историята. Как обаче днес основно пожарите са с човешки произход? Защо това се случва толкова често?
Факторите за един пожар винаги са строго индивидуални. Аз мога да кажа лично моето мнение. Според мен в годините самото съзнание на хората става по-небрежно. Самите те, очаквайки, че технологиите се развиват, гледайки филми, как на Запад се действа, очакват тук някак си нещата да се случат виртуално, може би. Губи се малко връзката и с природата, и причиноследствената връзка. Аз лично съм бил свидетел на много хора, които, карайки и пушейки в автомобилите си, просто по инерция изхвърлят горящия фас през колата. Със сигурност, те не са лоши хора, но просто правят това по инерция. Така че културата, възпитанието, може би, към пожаробезопасност е по-ниско.
Колкото и банално да звучи, просто трябва редовно да си напомняме, че не трябва да се изхвърлят фасовете през прозореца.
Да. И трябва да си помагаме.
В България работят над 50 000 души в структурите на МВР. А как става така, че при големи бедствия и аварии все не достигат хора и се търсят доброволци?
Това аз не мога да кажа, защото нашата работа със структурите е комуникационна. Със сигурност хората, с които ние работим наистина са големи професионалисти, но самата техника – много от нея е морално остаряла, амортизирана и дори за новата техника няма достатъчен ресурс, така че според мен е много важно нещата да се планират в дългосрочен план, още повече, че метеорологичните прогнози са за все по-сухи лета, особено в източна България. И това нещо трябва да не се прави на парче и да се гаси пожарът, когато е вече пред свършен факт, а да се направи стратегия, която да е дългосрочна, но за съжаление ние не сме добри в това все още.
А и ви липсва техника. В България само преди няколко десетилетия имаше развито доброволчество и с общи усилия бяха строени общи предприятия, участваше се в залесявания, в събиране на реколти. Това една позабравена инициативна ли е сред гражданите или е нещо, което сега се пробужда?
Аз, доколкото знам, говорим за преди 90-те години. Доколкото знам, то е било полудоброволно, полуорганизирано. А в момента държавата до голяма степен е абдикирала от това да бъде добър стопанин и е оставила нещата да се развиват от самосеби си, в което ние – нашата организация, виждаме възможност всеки един човек, който иска да се развива и за общото благо да инициира и да види резултат от своя труд. Един вид, ние имаме хем, от една страна голяма свобода, която нас ни стимулира, от друга страна пък имаме и голямо нехайство, което пък демотивира самите хора. Но ние сме избрали този път да правим правилните неща.
Как можем да станем част от вашия екип и как това ще ни развие личностно?
Лесно. Във фейсбук имаме страница с СКБ Варна, има координати, телефони. Как ще ви развие? Ами, по всевъзможни начини. Изключително интересни хора се срещаме и работим. Правим национални мероприятия, обучение задължително два пъти в месеца – на открито, на закрито. Също така имаме афинитет към медицината, към парамедицината. Това е звеното, което оказва първа долекарска помощ. Просто когато видим човек, който има нужда от помощ, можем да му помогнем докато дойде линейка.
В заключение. Според вас кои са тези личностни ценности, които ни спомагат за развитие на общата отговорно, за това да сме съпричастни, да се включваме, да помагаме, да даряваме средства, усилия, съчувствие?
Да, това бих казал, че е чисто лично, вътрешно светоусещане. Със сигурност трябва да обичаш първо себе си, за да можеш да обичаш и другите около теб. И трябва да разбереш, че когато хората около теб са добре, ти няма как да не си добре.
Къде е мястото на околната среда в цялата тази ситуация?
Според мен, то е сред нас. Както ние сме в околната среда и околната среда е в нас. Чистият въздух, чистата вода и плажни ивици. Това е най-добрата среда, която може да си пожелаем за нас и за нашите деца.
Благодарим Ви, капитан Димитров за разговора, а на Вас, уважаеми зрители – за вниманието!
