Варна отбелязва 146 години от Освобождението на града

Във Варна се организира общоградско честване по повод 146 години от Освобождението на града, научи медия „Нова Варна“.

Церемонията включва тържествен военен ритуал с полагане на венци и цветя.

Събитието ще се проведе на 27 юли (събота) от 10:00 часа в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ на ул. „27 юли“ №9.

Съорганизатори на празника са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Освобождението заварва града с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души. С С разрушаваенто на крепостната стена и османските казарми във Варна се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, и се появява Ени махле, т.е. Новата българска махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нареченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар (старейшина, кмет). На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и промишлен център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.[16] Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През мандата на Кръстьо Мирски като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява съществена програма за регулиране и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се захранва от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветно отношение. Построяват се училищата „Св. Кирил“, „Св. Наум“, разширява се у-ще „Св. Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига значимостта на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първият план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

През 1892 г. във Варна е основано Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходи 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград.[18] През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централноевропейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина, работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-поддържани – Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 г. по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено „Одринско преселенско дружество – Странджа“, с председател д-р Младен Желязков [19]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст – тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1906 г. във Варна е основана „Градска омнибусна служба“ и са закупени първите автобуси. Първите транспортни линии са свързвали Морската градина с Пристанището и централната част. Същата година започва и реконструкция на пристанището.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения в България от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.