Субективна грешка и пропуски? Ген. Гяуров коментира страшния инцидент край Елин Пелин

Според бившия директор на Националната разузнавателна служба е възможно да е била допусната някаква субективна грешка, заради която да се е стигнало до взривовете в складовете за фойерверки край Елин Пелин. Припомняме, че страшният инцидент отне живота на четирима души. Той заговори и за някои пропуски, които са били налице, според него.

„Много е вероятно да има някаква субективна грешка. Струва ми се абсолютно нередно там в близост до складовете някой да снарадява заря за следващия ден. Това снарадяване предполага един комплекс от действия, свързани със съединяване на електропроводни шнурове, електрически спусъци. Всичко това би могло да направи страшна беля“, коментира в ефира на бТВ ген. Димо Гяуров, който е бивш директор на Националната разузнавателна служба.

„На мен ми се стори, че тези складове са много близо един до друг, но все пак не се наемам да твърдя, че съм видял правилно. По принцип трябва да има земни насипи, бетонни стени. Видях някакви транспортни контейнери, не знам дали мястото им е там и какво има в тях“, допълни той.

По думите му при такива инциденти е трудно да се стигне до обосновани изводи.

„Доказателства липсват на терена, те изгарят. Нека да бъде ясно, че има огромна разлика между горенето на пиротехнически изделия и взривяването на боеприпаси. Те имат различно предназначение, различен химичен състав, физическо поведение, поради което не бива да се слага знак за равенство. Общото е, че попадат в категорията обощоопасни и те са много добре регламентирани нормативно последните десетина години“, каза ген. Гяуров.

Според него евакуацията на жителите на село Гара Елин Пелин е било правилна мярка, но е имало пропуски.

„Смисълът на тази система е в един начален етап, когато още не е ясно какво ще бъде развитието на събитията, да се вземат мерки за безопасността на населението. Към онзи момент нито се знаеше какво има вътре, нито дали няма да се промени посоката на вятъра и да бъде обгазено населеното място“, посочи бившият директор на Националната разузнавателна служба.

„Но до тук с хубавото. По-скоро тук отново проблемът е субективен. Казваш им на тези хора „евакуирайте се“, но накъде, по кой начин, възрастните хора с какво? Някой направи ли си труда да помисли колко са възможностите за евакуация, колко от пътищата свободни“, допълни той.

По публикацията работи: Пламена Сутева