Жертвите на домашно насилие у нас зачестяват: „Задължително над 100 сигнала всеки ден“

Домашното насилие е един от основните проблеми, с които обществото ни се бори. То може да остане скрито от света, но душите на жертвите страдат с всяка глътка въздух. По последни данни има увеличение на сигналите за домашно насилие от жени, мъже и деца.

„Започва се с обиди и забрани, този приятел не е добър, твоите роднини не те учат на добре, изолира се жертвата, започва да ѝ се вменява вина, тя да се чувства виновна за всяко нещо, което прави и че може да направи още нещо. Следва и страхът, сериозният страх, който има във взаимоотношенията – ти ако си тръгнеш, ще те намеря, ще ти отмъстя, ще ти взема децата и т.н.“, обясни Надежда Стойчева – клиничен психолог и психотерапевт, фондация „Анимус“.

Често жертвите не търсят и не чакат помощ, защото смятат, че така е по-добре. Полицията отчита, че трябва да отиде между 7-8 пъти на адрес, за да подаде заявление жертвата.

На телефон 112 всяко денонощие постъпват над 100 сигнала.

„За 24 часа горе-долу сигналите, които се изпращат на 112 варират, но са между 120 и 140, но задължително е над 100 сигнала, всеки ден. Полицаите по статистика горе-долу определят, че на адрес отиват 7-8 пъти на място, докато жертвата сама реши да подаде молба за защита“, заяви гл. инсп. Зорница Шуманова – началник на сектор „Домашно насилие“ в ГДНП пред bTV.

„Една от жертвите беше казала, че е паднала по стълбите, че тези наранявания, които е получила, не са в резултат от домашно насилие. Жена от украински произхoд, която беше убита от лицето, с което живее на семейни начала. Ние имахме данни, че срещу нея е упражнено домашно насилие, но тя отказваше да свидетелства, включително след един от случаите, когато бе извършен разпит, задържан е извършителят. В последствие тя се отказа от показанията си“, казва говорителят на Софийска районна прокуратура Николай Николаев.

„Когато пострадалите са набити или пребити, те решават, че ще потърсят помощ. След това започват да разсъждават и им се иска да опитат отново, да положат усилие за семейството, започват да се чувстват виновни, а много често се страхуват от извършителя“, добави Надежда Стойчева – клиничен психолог и психотерапевт, фондация „Анимус“.

Жертвите не се делят по пол, а насилниците нямат профил. Често те са интелигентни, високо образовани, с добри професии.

„Това е една от илюзиите, че високо образованите не упражняват насилие. Това въобще не е така. Много голямо значение има как си отрасъл, колко патриархално е мисленето ти и няма никаква корелация“, казва Надежда Стойчева.

„Мъжете са също жертви на домашното насилие, искам да ви кажа, че с тях работим много трудно, защото мъжете жертви на домашно насилие са много затворени. При тях има много вербално насилие към жертвата“, каза гл. инсп. Зорница Шуманова – началник на сектор „Домашно насилие“ в ГДНП.

Специалистите определят психическия тормоз като много по-травмиращ от физическия. Той обаче не се определя като престъпление.

„Ревността, която е в краен предел и ти си каран да се прибираш на секундата и си разпитван къде си бил, защо си бил, има подозрения, че си изневерявал, а ти не си. Това е психически тормоз, който много повече носи като унижение в самочувствието на пострадалите, отколкото даже си набит“, казва клиничният психолог Надежда Стойчева.

В случаите на насилие – децата са най-уязвими.

„За тази година са 760 дечица малолетни и пълнолетни, които са защитени със заповед за защита, като децата винаги са с приоритет. Дори детето да не присъства в стаята с насилието между неговите родители или близки, дори да е в другата стая той също е жертва на домашно насилие“, обясни гл. инсп. Зорница Шуманова.

„Децата живеят под страх, че единият родител може да причини вреда на другия и това е най-сериозното нещо. Защото големият човек, когато има травма, може да се справи с нея. Когато си малък, всъщност травмата дава отражение върху личността ти, загубва се смисълът на добро и зло, защото ти не можеш да го разпознаеш и автоматично се придобива моделът на поведение на единия от родителите“, добави Стойчева.

Министерският съвет поддържа горещ телефон за жертви на домашно насилие. Всеки пострадал може да позвъни на 0800 1 86 76, за да получи психологическа и юридическа помощ.

„За първите 6 месеца към нас са се обърнали множество хора, на линията са се обърнали 1410 души, жертви на домашно насилие, а общо към нас 1744 души, които са потърсили помощ“, каза клиничният психолог от „Анимус“.

Експертите с тревога следят сериозното повишение на случаите на насилие у дома. И предупреждават, че мълчанието на жертвите понякога може да им струва здравето или живота.