Борбата с природните бедствия продължава: Какви мерки трябва да предприемем?

Коментар на доц. Лилия Бочева, Атанас Кръстанов и Тодор Тодоров относно природните бедствия, на които ставаме свидетели всеки ден, и как можем да се справим с тях. 

Как се променят условията за възникване на природни бедствия и какви трябва да са мерките в борбата с тях? Темата в студиото на „Здравей, България” коментираха директорът на департамент „Метеорология“ в НИМХ доц. Лилия Бочева, експертът по природни бедствия, промишлени аварии и катастрофи, който е и консултант към Столичната община Атанас Кръстанов и експертът в направление „Енергия и климат“ в Екологично сдружение „За Земята“ Тодор Тодоров.

„Това, което виждаме в момента, сме го говорили миналата година. И по-миналата година. И проблемът за мен е, че действително тук трябва да се вземат спешни мерки. Всичко правим със спешност. Спешни мерки за днес, за този сезон, за този пожар в един или друг район. Ако нямаме една обща политика, която да гледа в по-далечно бъдеще, какво трябва да се направи, как трябва да се организират нещата, да има една обща визия, план – отново догодина пак ще си говорим по същия начин, по същите теми, само че бедствията ще бъдат много повече и много по-големи“, заяви Кръстанов.

По думите на доцент Бочева „търсенето на експертиза не е чак толкова често и по-скоро е много рядко“. „Налице са доста разработени стратегии, за които ние разбираме постфактум. И имам усещането, че на моменти се получава следното: правят се стратегии, правят се планове за оценка на риска, а след това се опитват измененията на климата, които реално се случват, да ги нагодят към това. Това не се прави по този начин. Първо трябва да се види какво се случва с климата при нас, какво се случва с времето. Виждаме, че температурите през последните десетилетия са по-високи, отколкото средните температури спрямо предишен период. Нарастването за последните 30 години средно за страната е около 0,9 градуса, близо градус по-висока за цялата територия на страната“, обясни тя.

„За съжаление нямаме защита срещу липсата на визия у политиците. По-точно ниският хоризонт на политиците, които мислят само до следващите избори. При нас това се случва напоследък през няколко месеца. Аз съм член на Националния експертен съвет по изменение на климата към министъра на околната среда и водите от 2014 година. От тогава – за 10 години са ни събирали 4 пъти. Тоест, имате експертен съвет с хора, които безплатно може да ползвате за тяхната експертиза, но не ги ползвате“, посочи Тодоров.