Диана Настева в „Активни варненци“: Нека хората не спират да помагат, да се подобряват и да следват мечтите си (ВИДЕО)

Днес в предаването „Активни варненци“ водещият Николай Танчев ни среща с Диана Настева – създател на сдружение „Няма невъзможни неща“. Диана се е посветила на каузата да помага на младежи с ментални увреждания. Освен това е ментор и обучител на младежи без увреждания. Тя развива уменията за труд сред младите, оказва помощ на родители и също така съдейства на благотворителни, доброволчески и дарителски инициативи.

Казваме „здравейте“ на Диана Настева и искаме да знаем как се насочихте към социалната дейност?

Много хубав въпрос. Аз съм предприемач цял живот, но големият ми син се роди с увреждания. Това ме запозна с много други семейства преди около 20 години. В последствие ми се отвори възможност да се развивам в тази посока. Хареса ми и всъщност социалната работа, и въобще социалната организация, стана моя втора, вече, може би, първа дейност.

А как се случват социалните дейности във Варна днес?

От позицията на какво да отговоря? От позицията на родител, от друга страна съм ръководител и все пак създател на „Няма невъзможно неща“. Като човек, много активен в тази област, ми се иска да кажа колко много неща са направени за тези 20 години, откакто аз се включих. В същото време, като родител, ми се иска да има още повече. Така че, нещата се случват в правилната посока, може би по-бавно, отколкото всички български семейства искаме и всички въобще родители от държавата. Може би може и по-добре.

И все пак да посочим, че във Варна социалните дейности са доста развити, много по-добре развити от други региони в България. Като социална и младежка организация ние вземаме активно участие в тези дейности, заедно с други граждански организации.

На обществено ниво станаха ли хората по-съпричастни, по-свързани с другите?

Аз не мисля, че някога не сме били и хората не са били. Може би не е имало възможност достатъчно добре това да се покаже или да се показва в други сфери, но откакто аз се занимавам с това, и въобще с „Няма невъзможни неща“, забелязвам и може би животът ме среща. Не може би, аз го търся и всъщност без много усилия да влагам това, което правя, ме среща само с хубави хора, съпричастни, с отворени сърца.

Едни се включват като доброволци в подкрепа на дейности с младежи и младежи с увреждания; други организират благотворителни инициативи в наша подкрепа или просто даряват материали или средства. Много фирми и компании ни помагат като купуват продукти, които ние с младежите произвеждаме. Всеки ден работата ни среща с родители, които искат да помогнат на своите деца – ученици или младежи – да придобият трудов опит при нас, да се „отдалечат от телефоните си“ и да правят смислени дейности и т.н. Постоянно граждани ни казват, че са виждали дейностите ни и ги подкрепят, много ни се радват, че сме толкова позитивни и изпълнени с живот! Това ги радва, а ние сме щастливи, че сме зарадвали и тях!

Каква е връзката между самочувствието и съчувствието?

Съчувствие в смисъл на емпатия към другите, желание да помогнеш. Вероятно това е едно от нещата, които могат да подобрят твоето самочувствие.

От друга страна, ако пък нямаш достатъчно, как да кажа, ниво на самочувствие и самоувереност, ти дали пък би могъл да бъдеш толкова даващ и помагащ? Може би са свързани.

Но обикновено емпатията и съчувствието, желанието да помагаш, не вървят ръка за ръка с прекомерно високо самочувствие. Обикновено най-помагащите са най-смирени.

А какви са сред младите нагласите за това? Имат ли те самочувствие днес?

Да, освен със социалната сфера, както Вие ме представихте, всъщност в последствие открих, че това, което правя за младежите с интелектуално затруднение чрез сдружението, ми дава една възможност да използвам методи за подкрепа, позитивни, мотивиращи, които всъщност отваря техните възможности и потенциал, но това са същите методи, които помагат на всички млади хора, независимо дали имат някакви затруднения, или не. И затова започнах и това да работя.

И Вие, като ме питате за самочувствието, всъщност всеки млад човек във Варна, и въобще в България, има нужда от това да повишава своето самочувствие. Това е едно от нещата, които всички тийнейджъри трябва да направят в търсенето на своето Аз. И ние като ментори им помагаме.

Да имаш самочувствие и то да е базирано на добра и правилна себеоценка, на оценка на себе си спрямо другите. Така че, винаги има тийнейджъри и млади хора, които имат нужда от повишаване на самочувствието и се радвам, че животът ме среща все повече с такива, които работят за това, надграждат, търсят как да го правят.

Добре, какво е да си достатъчно социално отговорен към околните?

Как да разбираме достатъчно? Достатъчно спрямо кого, спрямо този, който е социално отговорен, спрямо тези, които имат нужда да бъдат към тях?

Може би никога не е достатъчно. Може би всеки дава толкова, колкото има да даде. Това е нещо емоционално, нещо нематериално.

Всеки има различен запас доброта и подкрепа, която може да даде. Както и всеки в нужда има различна степен на нужда и представа за връзка с околните.

Много е хубаво да се помага и това, да си кажем, е изключително удовлетворяващо. И дори човек да не може да го изрази, всъщност той усеща по какъв начин да го прави. Така че всеки, който има такова усещане, нека да го реализира.

Каква е връзката между ангажираността към другите и собственото чувство за значимост?

Както казах, когато помагаш на другите, вероятно това в никакъв случай не може да те води до възгордяване, но подобрява някак си собственото чувство за ценност. Още повече, ако от отсрещната страна има и усещаш благодарност, и те ценят хората, ценят това, което правиш, разбира се. Но и крайността да отидеш към това да се смяташ за нещо много повече от другите в никакъв случай не е здравословно, не е правилно, не е добро и не води до добро.

Така че мисля, че в разумните граници, абсолютно. Иначе то не е добро, иначе то не върши работа.

Това е на чисто личностно ниво и на обществено такова, но на институционално ниво често пъти виждаме как държавата, общините имат раздути икономически възможности, бюджети, а не са в състояние да предоставят съвсем стандартни общонужни социални условия. Каква е връзката между тези липси и възможности?

Доколкото аз през тези 20 години имам наблюдение и активна дейност в тази посока, това, което виждам за липса, сега дали са раздути бюджети, или не, може би не е точно това посоката, а по-скоро човекът дали е в акцента във всички сфери на дейност, на държава, на община и т.н., като едно цяло. Доколко инфраструктура, доколко развитие на бизнеса или социално-здравни образователни услуги, те трябва да вървят с един общ баланс.

Не бива някоя сфера да е по-развита от друга, но човекът винаги да е в основата. Като че ли в социално-здравно-медицинската, може би моето мнение е, че държавата трябва да прави повече, но не просто да дава едни пари. Не става дума дали има пари, всъщност казват, че в държавата има.

Въпросът е тези пари колко умно и правилно се насочват? И под „правилно и умно“ имам пред вид  да стои Човекът в основата, в центъра.

Какво означава това – да се мисли и планира – от какво има нужда човекът в различните си възрасти. И животът в държавата да се организира по начин, които да създава условия на всеки гражданин да има добро качество на живот във всяка възраст – да има възможност да се обучава, да може да работи или да стартира бизнес, да създава семейство и т.н. Ако има нужда от здравни грижи или социална подкрепа, да може да получи адекватни такива.

Примери мога да дам много – например – младите хора след завършване на училище и университет е добре да имат повече практически опит и развити умения за труд, за да бъдат по-полезни на работните места, в които започнат работа. А как да имат практически опит и развити умения за труд, като няма възможност за лятна работа на учениците? Къде и кога да ги придобият? Има нужда да се създадат такива практики.

За младежите с увреждания също мога да дам много още примери.

Покрай работата ни с младежи или връзката с образование, здравни услуги и социална сфера, виждаме, че липсва такава симбиоза. Все говорим, че трябва да има симбиоза, тя като че ли се подобрява, но може още.

Така че гражданите имат нужда по-правилно да се разпределят държавните ресурси и дейности.

Какви са специфичните особености на младите днес? Как те съзряват и кои са големите предизвикателства в тяхното съзряване?

Младите днес съзряват по същия начин, по който всички млади през годините, но всяко поколение е различно и ние трябва да взимаме предвид това. Новото поколение, разбира се, има своите особености, но като цяло смятам, че трябва да даваме ние като по-зрели хора и въобще цялото общество, повече възможност на младите да се изявяват, от малки да развиваме в тях чувството за отговорност, за това да имаш мнение по даден въпрос, да имаш гражданска позиция, това става най-вече чрез личния пример в семейството, в училище разбира се, но най-вече в семейството става това.

И това, мисля, че доста не им е дадена функцията, или как да кажа, правото, или възможността да се изявяват и да се развиват по начина, по който те желаят някак си обществото да не им налага едни общоприятия, мерки и начини, защото поколението е ново и всъщност абсолютно по различен начин вижда нещата и света, от това как, ние и по-възрастните от нас, го виждаме. Така че призовавам да дадем наистина път на младите, да не ги спираме и да не им режем крилата, да не им спираме посоката на развитие.

Вие как бихте се обърнали към младите, какъв апел бихте отправили към тях, а още и към родителите?

Да, както винаги казвам на всички, да не спират да опитват нови неща, да опитват различни неща за да открият своето, да търсят начини да подобряват себе си, първо да се намират и после да се подобряват, да имат мечти, да ги следват.

Наистина поставянето на цели и тяхната реализация е всъщност смисълът на живота, така че аз съм сигурна, че всеки млад човек ще го направи. Наша задача е да ги мотивираме, така че действайте!

Интервюто можете да чуете в YouTube канала на медия „Нова Варна“: