Стряскащи данни за Европа: Какво се случва?

Оказва се, че нашият континент е регионът в света, който се затопля най-бързо. През последните години Европа е преживяла много екстремни горещини, което е доста притеснително.

Високите температури са признак за нарастващия брой горещи вълни в Европа, което е пряко следствие от глобалното затопляне.

Емисиите на парникови газове увеличават интензивността и продължителността на горещите вълни, особено в Европа, която според Световната метеорологична организация е регионът в света, който се затопля най-бързо, коментира АФП.

Ето и кои са най-големите горещини, които са засегнали Европа от началото на 21 век.

2024 година

През 2024 г. Европа преживява втория най-горещ месец юли в историята си. Според предварителните метеорологични данни Гърция регистрира най-горещия си юли от 1960 г. насам, предава бТВ.

Италия, която е в разгара на една от най-големите си суши от половин век насам, също преживява горещини.

Хиляда хърватски острова с идиличните си плажове в Адриатическо море имаха дневни температури от почти 40 градуса по Целзий – както и голяма част от Испания и Южна Франция.

2023 година

В средата на юли 2023 година Европа беше засегната от гореща вълна, особено около Средиземноморието, включително в Гърция, където избухнаха големи пожари, и в Италия, където живакът достигна 44 градуса на 18 юли в Сицилия.

Европейската обсерватория за климатичните промени „Коперник“ съобщи, че в разгара на горещата вълна през юли 2023 година – 41% от Южна Европа е била засегната от „силен термичен стрес с последици за здравето“.

В края на август температурите отново достигнаха високи стойности в Южна Европа, като на 23 август в засегнатия от сушата град Сарагоса в Испания бяха регистрирани 43 градуса.

2022 година

В средата на юни Южна и Централна Европа пострада от екстремна гореща вълна в началото на сезона. Във Франция са регистрирани максимални стойности от 42- 43 градуса, а в Австрия и Германия са подобрени рекордите за месец юни.

Нова гореща вълна засегна Западна Европа през юли, особено в Испания и Франция, където се появиха и опустошителни горски пожари.

Във Великобритания живакът надхвърли 40 градуса по Целзий за първи път в историята.

Според „Коперник“ лятото на 2022 г. е било най-горещото, регистрирано в Европа.

2019 година

През лятото на 2019 г. Европа са регистрирани две горещи вълни – в края на юни и през втората половина на юли.

Франция удари абсолютния си рекорд на 28 юни във Верарж в южната част на страната – от 46 градуса по Целзий.

На 24-25 юли Нидерландия, Белгия, Германия и Обединеното кралство също отбелязаха рекордни температури.

2018 година

Втората половина на юли и началото на август 2018 г. бяха много горещи, а освен това се наблюдаваше сериозна суша, която изтощи европейските водни ресурси като река Дунав и доведе до големи горски пожари в Португалия и Испания.

2017 година

От края на юни до първата половина на август Европа преживя няколко горещи вълни, особено в южната част на страната. Продължителната суша разпали смъртоносни горски пожари в Португалия.

В Испания на 13 юли в Кордоба в южната част на страната бяха регистрирани високи температури до 46,9 градуса.

2015 година

Горещите вълни нахлуха в Европа в началото на сезона от края на юни. В Англия е регистрирана максимална температура от 36,7 градуса в началото на юли.

2007 година

От края на юни до края на юли в Централна и Южна Европа настъпи продължителна гореща и суха вълна. В Унгария бяха регистрирани 500 смъртни случая, свързани с условията, а в Италия, след това в Македония и Сърбия възникнаха много горски пожари.

2003 година

Западна Европа, особено Франция, Италия, Испания и Португалия, преживява изключителни температури през август.

На 1 август в Португалия е регистриран температурен рекорд от 47,3 градуса в Амарелея, в южната част на страната.

Учените изчисляват смъртните случаи на 70 000 души в 16 европейски държави през лятото на 2003 г. поради горещините, главно във Франция и Италия.

В резултат на това няколко държави създадоха системи за ранно предупреждение.

По публикацията работи: Пламена Сутева