Апелативният съд във Варна потвърди 20-годишна присъда за убийство, извършено преди 12 години

Потвърдена бе 20-годишна присъда за убийство в добричко село, съобщават от пресслужбата на Апелативен съд – Варна за медия „Нова Варна“. Престъплението е извършено на 3 ноември 2012 г. До фаталния край се е стигнало след продължителна почерпка с алкохол.

Апелативният съд във Варна потвърди наказание 20 години лишаване от свобода за умишлено убийство, извършено с особена жестокост в добричкото село Божурово. 35-годишният подсъдим е бил оправдан от Добричкия окръжен съд да е извършил деянието по особено мъчителен за жертвата начин. Биляй М. е бил осъден от първата инстанция да заплати на трима наследници на починалия – граждански ищци в процеса – по 100 хиляди лв. обезщетения за причинените неимуществени вреди. Подсъдимият обжалва съдебния акт. След като извърши въззивна проверка, Апелативният съд измени присъдата само в гражданско осъдителната й част като намали размера на компенсациите за двама от гражданските ищци – на 50 и 70 хиляди лв.

След продължителна почерпка с алкохол в ранните часове на 3 ноември 2012 г. в дома на пострадалия между него и подсъдимия възникнал конфликт. Биляй нанесъл на домакина си множество силни удари с бухалка и си тръгнал. Пред свидетели споделил, че е убил човек. Под чужда самоличност отпътувал за Германия. Там бил задържан през 2019 г. и предаден на българските власти. Извършената съдебно-медицинска експертиза сочи като причина за смъртта на Ерсан Б. черепно-мозъчна травма – резултат от нанесените удари.

Въззивната инстанция извърши допълнителен разпит на свидетели. Отхвърлена бе тезата на защитата за присъствие на трети човек на местопрестъплението. Формираната единна доказателствена верига установява с нужната категоричност, че именно подсъдимият е умъртвил пострадалия.

Съдът припомня, че за да се квалифицира едно убийство като извършено с особена жестокост е необходимо при умъртвяването на жертвата, деецът да е проявил изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм. В разглеждания случай по безспорен начин е установена проявената жестокост и агресия. Наред с тежката черепно-мозъчна травма са констатирани и множество други увеждания по ръцете и тялото на починалия. Равнодушното отношение на подсъдимия към жертвата – изоставил го с ясното съзнание, че смъртта му ще настъпи скоро – категорично разкрива озлобление и ожесточение. Настоящият съдебен състав намери за неправилен извода на проверявания съд, че убийството не е извършено по особено мъчителен начин. Заради липсата на протест от прокуратурата, въззивната инстанция няма процесуална възможност да влоши положението на подсъдимия, но добави тази характеристика на деянието към отегчаващите вината обстоятелства.

Апелативният съд не прие твърдението, че наказанието трябва да бъде намалено, защото производството излиза от „разумния срок“. Още в деня на деянието разследващите са призовали подсъдимия на разпит. Той не се е явил и е бил обявен за общодържавно издирване. След като е установено местонахождението му в Германия, е изготвена Европейска заповед за арест и е проведено производство по предаването му на българските власти. Именно укриването на подсъдимия чрез ползване на чужди документи за самоличност и фактическата сложност на делото, а не бездействието на разследващите и съдебни органи са довели до продължителността на наказателното производство.

По отношение на гражданските искове, апелативната инстанция събра допълнителни доказателства за отношенията на гражданските ищци с починалия. Обезщетенията не могат да бъдат присъждани по подразбиране в най-висок размер.

Решението на Апелативен съд – Варна може да се обжалва пред ВКС.