Паметникът на една забравена дружба – рубрика „Непознатата Варна“ (ВИДЕО)

В поредния вълнуващ епизод на рубриката „Непознатата Варна“ си припомняме един забравен, но значим символ на Варна – паметника на българо-съветската дружба. Гост в рубриката е Николай Танчев, екскурзовод и независим изследовател, който разказва за това знаково място, което носи историята на социализма и архитектурното наследство на епохата.

ВИДЕО:

„Намираме се на Жеравен хълм,“ започва Танчев, обяснявайки, че мястото е получило името си заради жеравите, които някога са се реели тук. Той ни връща назад във времето, разказвайки как по време на руско-турската война (1828-1829 г.), на този хълм се разполагат руските войски, а самият император Николай I ръководи обстрела на турската крепост при Варна. Години по-късно, през 1974 г., на същото това място се издига паметникът на българо-съветската дружба – символ на социалистическата епоха.

Архитектурният стил на паметника е определян като „социалистически брутализъм“, термин, който често се свързва с грубите форми и открития бетон, характерни за периода. „Брутализмът не идва от думата ‘брутален’, както може да си помислим, а от френския термин ‘béton brut’, което означава суров бетон,“ обяснява Танчев. Този стил се утвърждава след Втората световна война като реакция срещу буржоазните елементи в архитектурата, и макар и противоречив, той продължава да бъде ценен инструмент за критически анализ на културно-историческия контекст.

„Паметникът е едно смело и иновативно изразяване на времето си,“ казва Танчев, добавяйки, че той съчетава елементи на конструктивизъм и деконструктивизъм. Фигурите на войниците, изобразени с типичните руски шинели, и българските жени, които ги посрещат с питка и цвете, символизират сложността на българо-съветските отношения в онези години. „Това е не просто архитектурен монумент, а социален символ,“ подчертава той.

Интересен аспект на паметника е неговата вътрешна структура. „Малко хора знаят, че под нас има четири нива, включващи бомбоубежищe, лазарет и кинозала,“ разкрива Танчев. „За времето си това място е било изключително модерно и функционално – най-голямото бомбоубежище във Варна, способно да побере 1800 души.“ Това прави паметника не само архитектурен, но и стратегически обект по време на Студената война.

Когато става въпрос за бъдещето на паметника, Танчев е оптимистичен: „Този паметник може да бъде социализиран и интегриран в съвременната градска среда. Вярвам, че може да намерим общите елементи, които да въздействат позитивно и продуктивно на обществото.“ Той подчертава, че паметникът, макар и противоречив, може да се превърне в инструмент за критическо мислене и диалог, като помогне на хората да анализират историята и да изграждат нови, по-различни и позитивни възгледи.

Ако искате да научите още интересни факти за Варна, следете рубриката „Непознатата Варна“ за нови епизоди, които разкриват скритите или забравени кътчета на града и неговата история.