Баща и син от България са първите хора на света, прекосили от край до край най-непредвидимия океан, гребейки

Двамата българи е трябвало да прекарат денонощия затворени в каютата, изчаквайки преминаването на четири бури. 20-годишният Максим нарича приключението „най-бруталното нещо, което съм преживявал някога“.

Българи са първите в света, които прекосиха Северния ледовит океан с гребната лодка „Неверест“. Стефан и Максим Иванови са баща и син, които и преди са се впускали в екстремни експедиции и притежават 10 рекорда на „Гинес”. С това прекосяване са на път да завоюват още няколко рекорда.

От първия ден на експедицията се наложила промяна на първоначалния план, след като контузия прекъснала гребането за кратко. Максим, едва 20-годишен се включи извънредно, за да помогне на баща си да завърши успешно гребането.

„Бих казал, че тази последна буря, тези 24 часа, бяха най-бруталното нещо, което съм преживявал някога. Не знаехме дали лодката ще издържи на тези удари. Беше наистина много по-тежко от други бури, които сме преживявали”, каза Максим Иванов пред Нова телевизия.

Стефан и Максим са прекарали денонощия затворени в каютата, чакайки 4 бури да отминат. Те са първите хора на света, които дръзват да прекосят от край до край най-непредвидимия океан, гребейки.

„Може да се каже, че това е първата лодка, която е прекосила целия Северния ледовит океан с гребане”, разказа Стефан Иванов. „И също може да се каже, че аз съм най-младият човек, който е прекосил Северния ледовит океан”, добави Максим.

Побеждават и морската болест, и контузиите. Още в началото на експедицията Стефан срязва сухожилието на единия си пръст. Прекъсват плаването за кратко. И въпреки всички лекарски препоръки да се откаже, той се връща обратно зад греблата. „Трябваше да греба с 9 пръста, и един да бъде шиниран. Цялата ръка се беше подула като боксова ръкавица. Все още не е отшумяла инфекцията, пръстът ми е малко по-дебел”, каза той.

Дни наред мъглата и облаците ги оставят без слънце. Това всъщност беше най-неприятната част от експедицията – тази влага, тя влиза на талази през люка на каютата, когато мъглата обгърне целия район, когато облаците се спуснат ниско чак до океана. В един момент има толкова много влага в каютата, че няма как да изсъхне нищо. Върху стените висят дрехи, чорапи, обувки – да се сушат”, разказа Стефан.

Колкото и да ги е променила тази експедиция, едно е останало същото – каузата, с която правят всичко това. Те искат да напомнят на всеки българин, че дори след смъртта, може да спаси чужд живот като стане донор на органи.

Към своите 10 рекорда на „Гинес” очакват още два, но споделят, че са по-нетърпеливи да видят и близките си.

По публикацията работи: Пламена Сутева