Учени съхраниха целия човешки геном върху „кристал на паметта“, който може да оцелее милиарди години

Въпросният кристал може да издържи на екстремни условия като температури до 1000 градуса по Целзий, замръзване, пожари, сила на директен удар и космическа радиация.

Учени от Обединеното кралство са съхранили целия човешки геном върху „5D кристал с памет“ с надеждата, че той може да бъде използван в бъдеще като план за връщане на човечеството, след евентуално негово изчезване, съобщава Си Ен Ен.

Кристалът, който е разработен от екип от изследователи в Центъра за изследване на оптоелектрониката на Университета в Саутхемптън, може също да се използва за създаване на запис на растителни и животински видове, изправени пред изчезване.

Той може да съхранява до 360 терабайта информация за милиарди години и може да издържи на екстремни условия, включително замръзване, пожари, сила на директен удар, космическа радиация и температури до 1000 градуса по Целзий, съобщават от университета в изявление за пресата, публикувано в четвъртък.

През 2014 г. кристалът беше признат от Гинес за „най-издръжлив цифров материал за съхранение“.

Екипът от университета на Саутхемптън, ръководен от проф. Питър Казански, е използвал свръхбързи лазери за прецизно вписване на данни в наноструктурирани кухини, ориентирани в силициев диоксид – с размери на елементите до 20 нанометра.

Те описват съхранението на данни върху кристала като 5D, защото информацията се превежда в пет различни измерения на неговите наноструктури – тяхната височина, дължина, ширина, ориентация и позиция.

„5D кристалът на паметта отваря възможности за други изследователи да изградят вечно хранилище на геномна информация, от която могат да бъдат възстановени сложни организми като растения и животни, ако науката в бъдеще позволи“, каза Питър Казански, професор по оптоелектроника, който ръководи отбор на Саутхемптън.

По-рано тази година учени разкриха план за опазване на земните видове в криогенно биохранилище на Луната, предназначено да спаси видове в случай на бедствие на родната ни планета.

Превод и редакция: Пламена Сутева