„Алфа рисърч“ прогнозира кои партии ще влязат в 51-ото НС

Според изследване на „Алфа рисърч“, седем партии ще влязат в парламента, като и двете ДПС (Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало) влизат с много близки резултати. Изследването е проведено в периода 18-24 септември 2024 г. и е публикувано в сайта на агенцията. То е реализирано със собствени средства.

Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и Възраждане (14.2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото.

На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, Алфа Рисърч регистрира следните резултати – 7.9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1 % за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски). Няколко процеса „зад кадър“ правят впечатление – 1) по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на Алианс за права и свободи; 2) недостатъчна разпознаваемост на крилото около А. Доган с новото име -дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера; много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила. Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие. На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.

Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания. След величествения разпад на Величие, партията върви надолу, но както тя, така и други партии, могат да съберат отломки от протестен вот и при ниска избирателна активност да прескочат изборната бариера.

Същевременно, процесите в ДПС не допринасят за изчистване на образа и приемливостта им като участници в управлението на нито една от двете фракции. Въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на „ДПС-тата“, мненията са доста критични. 51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган”, 10.6% – на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.

30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.