Вече приключиха изследванията за този археологически сезон в Несебър. Това лято учени изследваха още по-голяма част от античния потънал град Месамбрия. Сега е време да обърнем поглед към това какви дълбоко пазени тайни на античния град са разкрити.
На какви находки попадна екипът от подводни археолози и ще помогнат ли новите открития за запазването на Старинен Несебър в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО?
По думите на директора на Центъра за подводна археология д-р Найден Прахов тази година са разкрити още две антични стени.
„Едната е от V век преди Христа, а другата е построена 1000 години по-късно. Двете стени са различни – по-старата е направена с огромни каменни блокове, а по-късната е направена от камъни и хоросан. Интересното е, че и двете стени са много сериозно фундирани с дървени конструкции. Причината за това е, че те са били фундирани на глинеста основа и се е наложило теренът да бъде укрепен“, обясни той пред бТВ.
Археологът Ивелина Петкова сподели, че лошата видимост е била най-голямата трудност пред екипа.
„Тази стена не беше под най-дебелия пласт, който някога сме разкривали. Малката дълбочина ни създаде много големи проблеми, тъй като имахме лоша видимост. Несебър ни изненада – тук обикновено водата е кристална, но тази година се затруднихме с документирането и разкопаването. С техниката, която използваме, това, което разкрихме, са доста кубици пясък“, добави тя.
Д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология коментира, че проучванията на подводната култура на наследството на Несебър са отворили една нова страница в проучванията и дадоха съвсем друга светлина на обекта световно наследство.
„Несебър е един от малкото, да не кажа единственият обект, който има и подводна, и надводна част, които са части от една цяла структура, която е била в миналото. От тази гледна точка Несебър е много интересен и всъщност се защитава от две конвенции – за световното културно наследство и за подводното културно наследство. Очакваме до края на годината да дойде мисия на конвенцията за подводно наследство, която да ни посъветва как да продължим проучванията“, обясни д-р Димитров.
По публикацията работи: Пламена Сутева
