Редакция "Нова Варна"
Вече няколко месеца продължава спорът за произхода на дюнер кебапа, като той започва да става все по-задълбочен. Германия и Турция са страните, които спорят чия всъщност е рецептата.
Турски производители настояват ЕС да защити дюнер кебапa като „традиционен специалитет“. Ако това бъде одобрено, ще бъдат въведени стандартизирани правила за съставките и приготвянето му, което сериозно ще повлияе на германския пазар, предава бТВ.
За да разберем корените на този кулинарен конфликт, нека разгледаме какви са основните разлики между турската и германската версия на това популярно ястие.
Традиционният турски дюнер кебап е далеч от обикновената бърза храна, известна в Германия – той се консумира като основно ястие. Месото е от говеждо или агнешко и е поднесено на чиния заедно с ориз, картофи и печени чушки. За турците, дюнерът е по-скоро луксозно ястие, а не просто нещо, което да хапнеш набързо.
В Германия обаче дюнер кебапът се е развил по съвсем различен начин. Германската версия се е превърнала в най-популярното ястие за бързо хранене в страната. Сервира се в питка или хлебче, напълнено с различни салати, сосове и месо, което може да бъде агнешко, говеждо, пилешко, а понякога дори и фалафел за вегетарианците.
Историците спорят за точния произход на германския дюнер, но се смята, че той се е появил в Берлин през 70-те години, когато турският имигрант Кадир Нурман започва да предлага кебап в питка.
Днес в Германия има хиляди дюнерджийници, като по-голямата част от тях се намират в Берлин. За германците дюнерът е символ на културата на бързото хранене, а индустрията носи милиарди евро приходи за икономиката, като осигурява и десетки хиляди работни места.
Сега обаче, Турция настоява ЕС да признае дюнер кебапа като традиционно ястие, което би позволило само кебап, направен по определени стандарти, да носи това име. Ако искането бъде прието, германската дюнер индустрия ще трябва да се съобрази с новите правила, което ще коства на индустрията милиарди.
Ще се постигне ли съгласие между Германия и Турция, следва да разберем през следващите месеци.
По публикацията работи: Пламена Сутева
