Проучване: Хората, които си лягат по-късно са по-склонни да трупат коремни мазнини

Според проведено проучване „нощните птици“ са по-склонни към натрупване на мазнини в областта на корема. Освен това тези хора имат по-голяма склонност и към диабет тип 2.

Рискът от развитие на диабет тип 2 е свързан с късния хронотип или склонността да се ляга по-късно. Досега се смяташе, че това е заради по-лошите навици на хората с късен хронотип, но нови данни, представени на Годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета, показват, че този риск е независим от факторите на начина на живот. Късният хронотип е свързан с по-голяма телесна мазнина, което може да увеличи риска от диабет тип 2, но причините за това остават неясни, предава сайтът „Здравето“.

Предишни изследвания са установили, че хората с късен хронотип са по-склонни да развият диабет тип 2. Новите резултати обаче показват, че тази връзка съществува независимо от начина на живот.

Проучването, проведено от изследователи от Медицинския център към Университета „Лейден“ в Нидерландия, разгледало данни от 4999 участници без диабет тип 2, като 20% от тях са идентифицирани с късен хронотип.

Резултатите показали, че колкото по-късно хората лягат да спят, толкова по-голяма е тяхната обиколка на талията и количеството мазнини в тази област и около черния дроб. Тези хора имат 55% по-висок риск от диабет тип 2, както и по-голям индекс на телесна маса (ИТМ), по-щедра обиколка на талията и повече висцерална и чернодробна мазнина в сравнение с тези, които си лягат по-рано да спят.

Изследването също доказва, че циркадното несъответствие при хора с късен хронотип може да доведе до метаболитни нарушения. Нашата социална среда, с графици за работа и училище, е по-подходяща за хора с ранен или междинен хронотип.

Според изследователите още едно възможно обяснение е, че хората с късен хронотип ядат по-късно вечерта, което може да повлияе на метаболитното им здраве. Въпреки че изследването коригира резултатите за общо качество на диетата, не е измерено времето на прием на храна.

По публикацията работи: Пламена Сутева