„Алфа Рисърч“: 7 партии се очаква да влязат в парламента. Има вероятност и 8-ма партия да прескочи прага

Вече сме към финала на предизборната кампания. Според проучване на „Алфа Рисърч“ към момента се очертават седем плюс един участници в 51-то Народно събрание. Според проучването е налице и неяснота за решаване на политическата криза.

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 23 октомври 2024 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Седмица преди седмите предсрочни избори националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч регистрира слаб отзвук на кампанията сред избирателите, поредна ниска избирателна активност, висока вероятност за запазване силата на разделителните линии и в 51-ия парламент.

Оценка за кампанията и очаквана избирателна активност

Съдейки по оценките на хората, сме на финала на поредната вяла предизборна кампания, фокусирана върху затягане на редиците от твърди симпатизанти. Според 56% от пълнолетните граждани на страната в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори. На фона на тази апатия истински обезпокояваща е обратната връзка за предизборната атмосфера, дадена от малко над една четвърт от анкетираните, според които в тяхното обкръжение силата на аргументите се конкурира с аргументите на силата: за 14% (предимно жители на по-малки населени места в районите със смесено население) кампанията е била напрегната, с конфликти между представителите на партиите; други 13% споделят за опити за привличане на подкрепа чрез материални, финансови стимули, чрез пряк, или косвен натиск. С позитивен опит от кампанията са едва 17%, които споделят за спокойна кампания, със срещи и разговори на представители на различните политически сили.

В тази ситуация с доминиращи в страната апатия или принуда, не се регистрират сериозни признаци за мобилизация на избирателите. Готовност да отидат до урните заявяват 30% – 32% от анкетираните, което означава активност от около 2 млн. избиратели. В отделни места е възможна мобилизация на протестен, или наказателен вот, което може леко да увеличи участието, но няма индикации да може да се вдигне по-сериозна вълна.

Мобилизация е налице единствено сред най-твърдите симпатизанти на партиите, а т.нар. електорални периферии от колебаещи се избиратели остават пасивни. При запазване на регистрираната ниска активност е възможно както разместване между партиите, които са в близки позиции, така и влизане в парламента на някоя от формациите намиращи се в близост до 4%-та бариера.

Електорална подкрепа за партии и коалиции

Както и в началото на кампанията, така и в края й нагласите на избирателите очертават 7-партиен парламент, с известна вероятност и за осми участник:

• ГЕРБ-СДС успяват да постигнат висока мобилизация сред привържениците си и да си осигурят комфортна преднина пред своите опоненти. Те приключват кампанията с подкрепа от 26.5% сред твърдо решилите да гласуват и първото им място е едно от малкото сигурни неща в предстоящите избори.
• ПП-ДБ (14.9%) и Възраждане (14.2%) продължават да спорят за второто място. И двете формации са изправени пред предизвикателства. ПП-ДБ все още не успяват да си върнат подкрепата на оттеглилите се през юни избиратели. Възраждане търпи конкуренция от позициониращи се в радикално-популистката ниша формации като ИТН и МЕЧ.
• Сред най-ожесточените битки се очертава тази между двете крила на ДПС. Седмица преди вота позициите на водения от А. Доган Алианс за права и свободи (7.9%) и на крилото около Д. Пеевски ДПС – Ново начало (7.4%) са почти изравнени. Алианса за права и свободи има по-голям резерв от колебаещи се избиратели, ДПС-Ново начало има по-силни институционални позиции сред кметовете на населените места, където е съсредоточен вота на българските турци и мюсюлмани. Неясно остава и как ще се развие вотът в чужбина.
• БСП – Обединена левица (7.2%) и ИТН (6.1%) са другите двама участници, които допълват картината на седемпартийния парламент. И двете формации обаче регистрират относително по-ниска степен на мобилизация, неустойчивост и потенциална динамика в подкрепата.
• Под 4%та бариера, но най-близо до нея са МЕЧ (3.8%), Синя България (2.7%) и Величие (2.6%). Въпреки че за влизане в парламента може да са необходими рекордно ниските 80 000 гласа, едва ли две партии ще съумеят да ги съберат. По-вероятно е само една от тези формации да оползотвори мигриращия емоционален и протестен вот. Вариант за протестно настроените избиратели остава и опцията „Не подкрепям никого“, към която се ориентират около 3% от решилите да отидат до урните.

В заключение, при седем партиен парламент ГЕРБ и ПП-ДБ могат да бъдат близко до мнозинство и да търсят подкрепата на трети партньор за съставяне на правителство. Предвид досегашните заявки от страна на двете формации ситуацията изглежда все така трудна за разрешаване. Очакванията на избирателите обаче са недвусмислено за намиране на вариант за редовно управление. Нов неуспех би делегитимирал цялата политическа класа.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!