Редакция "Нова Варна"
В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г. кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди са победени от турските войски на султан Мурад II.
Предистория
Варненският поход е резултат от образуването на широк антиосмански съюз, чието начало е поставено през 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал Владислав III. Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу османците на трансилванския войвода Янош Хуняди през 1441 – 1442 година. През 1443 – 1444 година папата, Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който трябва да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.
През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от Янош Хуняди, Владислав III и Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. По пътя между София и Златица в Златишкия проход те нанасят поражение на унгарците, но унгарците успяват да отстъпят организирано. Лишени от провизии, те претърпяват големи загуби на хора и животни, но успяват да се върнат в Белград в началото на следващата година. В похода им към дома те нападат от засада и побеждават преследваща ги турска войска в Битката при Куновица, където Махмуд бей, зет на султана и брат на великия везир Чандарли Халил паша, е пленен. Мурад междувременно се връща гневен и отчаян от ненадеждността на войските си и хвърля Турахан бей в затвора, обвинявайки го за неуспехите на армията си и за пленяването на Махмуд бей.
Въпреки неуспеха на похода на Хуняди, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Действията на унгарците съвпадат и с бунта на Скендербег, който в края на 1443 година отхвърля османската власт и се обявява за независим в управляваната от него крепост Круя, и на пелопонеския деспот Константин Палеолог, който изтласква османците от Централна Гърция и Пинд.
Въпреки натиска на папата и Венеция за продължаване на войната, унгарците са по-въздържани и през лятото на 1444 година сключват 10-годишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това само няколко дни по-късно Владислав е убеден от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, а емирът на Караман напада османците в Анадола.
Мурад бързо се справя с Караман, като отстъпва Бейшехир и Акшехир, но принуждава емира да се признае за негов васал. Малко по-късно, в края на август или началото на септември, по ненапълно изяснени причини Мурад II абдикира в полза на сина си Мехмед. Според съвременници причина за това става неговата скръб за сина му Алаеддин, убит по време на войната с Караман през предходната година.
Походът към Варна
През 1444 Хунияди, Ягело и компания се ангажират с втори поход. моментът е благоприятен султанът трябва да се разправя с внезапно изникнал дьозме-султан (сепаратист.), а венецианците усещат слабост в Османската империя и обещават помощ.
Към датата септември 1444 Хунияди и Ягело успяват да съберат 16 000 поляци и унгарци под своя флаг. Към международната Коалиция се присъединяват 5000[12]( според други сведения – 4000) власи на войводата Влад Дракул, както и 500 хуситски стрелци и известен брой италиански кондотиери[14]. В състава влизат и 2000 коли, които се използват за обоз и изграждане на вагенбург. Леката конница е снабдена с леки ризници и копия, пехотинците също имат ризници, а рицарите – брони. Хуситите са въоръжени с аркебузи и кулверини. Армията разполага и с известен брой бомбарди и требушети. Създаден е и военноморски флот, който да подпомогне операцията. В него влизат 8 папски кораба, 8 венециански, 4 на бургундския принц и 2 дубровнишки кораба. Целта на новия кръстоносен поход е да се изгонят окончателно нашествениците от българските земи, а техен владетел да стане Ян Хунияди.
През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Юлиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в района на Оршова и започва да се придвижват надолу по реката,опустошавайки съседните области, като не среща особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Към тях се присъединява влашка част от около 7 хиляди души, изпратена от войводата Влад II Дракул. След като се отказват да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.
Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Султанът реагира бързо. Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. Той успява светкавично да се справи с дьозме-султана. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската армия се прехвърлят на европейския бряг на 15 октомври през Босфора с помощта на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия.
Битката
Разположение на силите
Кръстоносци
Владислав III
Късно на 9 ноември султанът прехвърля армия си близо до Варна от запад. Според различни сведения той има от 50 000 войници (от които – 10 000 азеби и 10 000 рекрутирани християни – отстъпници[18]) до 100 000[19] души на своя страна. Силите му многократно превишават християнската коалиция. Османците се разполагат на лагер, около 5 км южно спрямо кръстоносците. Хуняди го открива почти случайно, като прави разузнаване. На върховен военен съвет, свикан от Хуняди, папският легат Юлиано Чезарини настоява за бързо отстъпление. Християните обаче се намират между Черно море, Варненското езеро, стръмните гористи склонове на Франгенското плато (356 м) и врага. Чезарини тогава предлага отбрана посредством военни фургони вагенбург на хуситите, където да изчакат флота и евентуално – подкрепление. Унгарските благородници, чешките, хърватските и босненските пълководци го подкрепят, но Владислав и Хуняди отхвърлят отбранителната стратегия, считайки, че това ще даде кураж на противника (а собствените им хора ще обезвери). Хуняди заявява: „Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. По-добре нека мрем с чест и прослава над сабята ни и с Христовото име в уста.“[20][21]. Владислав приема позицията му и му поверява командването[22].
Янош Хуняди
На сутринта на 10 ноември Хуняди разгръща 20 – 30 000-та кръстоносна войска в дъга между Варненското езеро и Франгенското плато. Две хоругви с 3500 членове на личната гвардия на краля от поляци и унгарци, унгарски наемници и частите на унгарските благородници заемат центъра. Влашката конница е вдясно от центъра в резерв. Десният фланг разположен по хълма към с. Каменар се състои от 6500 мъже в пет хоругви. Варадинският епископ Ян Доминек е начело, а Чезарини командва хоругви от германци и босненци. Егерският епископ Симон Розгони води собствена хоругва, а банът на Северин Франко Талоци командва хоругва от хървати. Левият фланг начисляващ 5000 мъже, разделени на 5 хоругви, е воден от Михал Шилаги, девер на Хуняди, и се състои от трансилванците на Хуняди, българи, немски наемници и унгарци. Зад унгарците, близо до Черно море, са вагенбург, защитавани от 300 – 600 чешки и рутенски наемници под командването на хетман Чейка (Ян Чапек от Сан). Всеки фургон се заема от 7 – 10 войника и е въоръжен с бомбарди.
