Температура, главоболие, повръщане: След години ще имаме хиляди случаи на денга в Европа, алармира д-р Марков

Епидемиологът и преподавател в Лондонското училище по тропическа медицина д-р Петър Марков говори по темата за болести, неприсъщи за нашите ширини, които обаче постепенно започват да се разпространяват към Европа.

Говорим много за глобалното затопляне и за последствията, които всички ние усещаме: дълги периоди на засушаване, последвани от обилни дъждове. Припомняме и водното бедствие, което преживя и Южна Испания от началото на ноември досега. Отразява ли се това и на заболяванията, и на разпространението на инфекциите?

„Глобалното затопляне променя разпространението на комари и кърлежи, които са методът, по който тропическите инфекции се разпространяват. От около 15-20 г. ние наблюдаваме т.нар. азиатски тигров комар, който навлезе в Европа и се разпространява все по на север, а вече е достигнал югоизточните части на Европа – включително България и Гърция, за съжаление“, обясни в ефира на бТВ д-р Петър Марков, епидемиолог, преподавател в Лондонското училище по тропическа медицина.

На картата от Европейския център за контрол на болестите се вижда разпространението на азиатския тигров комар в Европа.

Жълтият цвят обозначава районите, където насекомото е установено като присъстващо, а в червено – за трайно установено. България е почти цялата червена.

„Болестите, които представляват потенциален риск за България, които комарът пренася, са денга, зика, т.нар. чикунгуня и западнонилската треска, която ние вече имаме всяка година в малки размери“, обясни д-р Марков.

По думите му към момента случаите на денга у нас са все още малко, но темпът на нарастване на заразата е много бърз.

„Ако той се запази след години ние ще имаме хиляди случаи в Европа. Денга е треска, която протича с висока температура, главоболие, гадене, повръщане. Много от случаите са безсимптомни, но около 5% от тях изискват хоспитализация“, обясни още д-р Марков.

Има различни методи за намаляване на популацията на комарите по света, съответно и за намаляване на разпространението на болестите.

По публикацията работи: Пламена Сутева