Проектът за канализационна тръба в езерото до Аспарухов мост: Дискусия между Николай Танчев и германския експерт Паул Оттберг

В разговор за обсъждане на рисковете и предизвикателствата, свързани с управлението на отпадъчните води във Варна, българският екоактивист Николай Танчев разговаря с германския инженер Паул Оттберг, специалист по устойчиви технологии. Основната тема на дискусията е проектът за канализационна тръба, която е положена на дълбочина 15 метра в езерото до Аспаруховия мост. Тази инфраструктура, която е предназначена за транспортиране на 10 000 куб. метра отпадъчни води дневно, повдига редица въпроси относно сигурността и устойчивостта на проекта.

ВИДЕО:

Паул Оттберг припомни инцидент във Варшава от 2020 г., когато тръба за отпадъчни води, минаваща през реката, се е спукала след десет години употреба. „Това се дължеше на свръхналягане в тръбата,“ обяснява Оттберг. „След десет години имаше декомпресия.“ Той отбеляза, че подобни рискове са непредвидими, когато става дума за тръби, изложени на агресивни химикали и налягания. „При самоизпомпването на течности се образуват отработени газове като метан. Ако това е в големи количества, тогава се появява теч и се създава налягане.“

Съществуват и други опасности – тръбата е разположена в зона, където се движат големи кораби, които използват котви за маневриране. Танчев пита дали пускането на котва може да повреди тръбата, а Оттберг изразява загриженост. „Имало е подобни инциденти… Никога не си в безопасност с дъното, особено в морето,“ обяснява германският инженер. Според него, тръбите на морското дъно са изложени на рискове от вибрации и геологични промени, които не могат да бъдат предотвратени само със зариване на тръбата в земята. „Всички газопроводи, например Турски поток или Северен поток, са изградени над земята, за да компенсират вибрациите.“

По време на дискусията Танчев повдига въпроса дали изграждането на пречиствателна станция би било по-устойчиво решение за региона. Оттберг е категоричен, че пречиствателната станция е дългосрочното решение. „Никой не гарантира, че тръбата ще остане непропусклива през всичките години,“ казва той. „В Германия, например, пречистените води могат да се изливат директно в реките.“ Пречиствателните станции не само предлагат по-дългосрочна устойчивост, но и позволяват разширяване при нарастване на населението. „Ако изградите разширяема пречиствателна станция, тогава качеството на водата ще е подходящо за изливане в природата,“ допълва експертът.

Танчев пита за международни организации като ЕС, ООН и Световната банка, които биха могли да финансират проекти за устойчиво управление на отпадъчните води. Оттберг подчертава важната роля на неправителствените организации. „За предотвратяване на такъв екологичен риск бих предпочел да работя с Грийнпийс,“ отбелязва той, посочвайки, че екологичните НПО имат добри експерти и по-голяма независимост. Според него, подкрепата на ЕС може да бъде полезна, но проектът трябва да отговаря на стандартите за устойчивост.

Николай Танчев акцентира върху важността на чистата околна среда за туризма в региона. „Ако тези отпадъчни води се спуснат по морето, туристите няма да могат да влязат във водата и няма да се върнат следващата година,“ предупреждава той. В отговор Оттберг споделя пример от Италия, където замърсяването на Адриатическо море е довело до сериозни загуби в туризма. „Италианците трябваше да построят плувни басейни на плажовете, за да компенсират замърсяването,“ добавя той.

В края на разговора Танчев изразява надежда за бъдещо сътрудничество с Оттберг в изграждането на устойчиви екологични политики във Варна. Оттберг потвърждава готовността си да помогне и подчертава важността на дългосрочни решения като пречиствателните станции, които могат да се разширяват според нуждите на региона. „Никога не можеш да получиш 100-процентова гаранция за тази тръба,“ обобщава Оттберг. „Трябва да си представите, че след десет години, ако има авария, това ще окаже сериозно влияние върху целия регион.“

Тази дискусия подчертава необходимостта от комплексни и устойчиви решения в управлението на отпадъчните води. Опитът на други страни показва, че пречиствателните станции и внимателното планиране са основни фактори за дългосрочната защита на околната среда и развитието на туризма