Кристалина Георгиева: Инфлацията отстъпва в САЩ, Европа и още повече в Азия

Това обяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, като подчерта, че това се е случили без икономиката да изпадне в рецесия.

„В САЩ, Европа и дори още повече в Азия, инфлацията отстъпва и – за разлика от предишни инфлационни скокове – това беше направено без икономиката да изпадне в рецесия“, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Перу. Форумът се проведен на 15 и 16 ноември в столицата Лима, съобщават от Международния валутен фонд (МВФ).

„Комбинацията от решителна и действена монетарна политика, намаляването на пречките по веригите за доставки и успокояването на цените на храната и енергията, ни води в посока на ценова стабилност, като същевременно растежът остава изцяло в положителната скала. Прогнозираме, че ще достигне 3,2% през тази и следващата година, като АТИС расте по-бързо от средното за света през тази година. Това е забележително постижение и въпреки това в много държави то не се отразява в обществените настроения. Инфлацията може да пада, но по-високите цени, които хората усещат с портфейлите си, ще останат“, заяви още Георгиева.

В речта си тя обясни, че макар световната икономика да расте, темпото е по-бавно от предпандемичните десетилетия с почти един процентен пункт – тогава беше 3,8% при едва около 3% сега в средносрочна перспектива.

„Това е съчетано с наследство от висок публичен дълг в глобален план, достигащ 100% от БВП. И докато високите лихви оскъпяват обслужването на дълга и ниският растеж намалява приходите, ефектът върху правителствените бюджети е силно рестриктивен, дори още повече, когато се съпостави с големите искания за публични разходи за образование, инфраструктура и социални услуги, особено в застаряващите общества. И за да бъде още по-сложно, в един по-фрагментиран свят търговията вече не е някогашният могъщ двигател за растеж. Отстъплението от глобалната икономическа интеграция – подхранвано както от опасения за националната сигурност, така и от гнева на губещите от глобализацията – е видимо в избуяващите една след друга мерки в сферата на индустриалната политика, търговски бариери и протекционизъм. Само тази година можем да очакваме в света над 3 000 нови мерки за ограничаване на търговията“, каза Георгиева.

Според нея в тази среда политиците трябва да преследват едновременно две цели:

– Фискална консолидация за възстановяване на буферите за следващия шок, като същевременно се запазва възможност за приоритетни публични инвестиции, особено с оглед на масираната нужда от зелена и дигитална трансформация.

– Амбициозни реформи за повишаване на потенциала за растеж и по-активно създаване на работни места, които да започнат веднага, с фокус върху мобилизирането на частен капитал, подобряване на производителността и, в някои случаи, изграждането на по-силни институции и управление.