in

Къде по света Новата година не настъпва на 1 януари

Снимка: "Нова Варна"

Както е известно, България, както и останалите държави, приели Григорианския календар, ще посрещнаха Новата година. В някои части на света обаче тя продължава да настъпва на други дати.

В страните, в които Новата година настъпва в съответствие с лунния календар, празникът няма фиксирана дата, защото се отбелязва през първото пролетно новолуние, т.е. 21 януари – 20 февруари. Тогава тя ще бъде посрещната в Китай, Малайзия, Виетнам, Сингапур, Корея, Монголия, в това число и сред привържениците на будистката религия, предава Нова телевизия.

Празникът Холи, Индийската Нова година, пък настъпва на 24 февруари. На 21 март – Нова година честват в Афганистан, Таджикистан, Пакистан, Ирак и страните от Централна Азия, живеещи по персийския календар.

Любопитна е традицията в Шри Ланка, Непал и Лаос. Те посрещат новата година 14 април с първите лъчи на изгряващото слънце, а не в полунощ. Първият ден от новата година при тях се нарича Денят на цветовете.

Интересен е и случаят в Тайланд, където през 1940 г. властите приемат решение за отбелязване на Новата година на първи януари, но местното население продължава да чества празника през април.

През лятото – на 16 юли – са посрещали новата година маите и този празник продължава да се спазва на много места в Мексико и Гватемала. Отново през лятото – на 30 август е Новата година по календара на Древните египтяни. Тя се празнува и днес в Джибути и Нигер.

С празнична програма и концерти на открито посрещат Нова година в цяла България

На 1 септември настъпва Новата година в Сирия.

През първата половина на септември юдеите отбелязват своята Нова година (Рош Ашана), която бележи раждането на света. За мюсюлманите първият ден от месеца Мухарам означава, че е настъпила тяхната Нова година, или Хиджра; през тази година това вече стана на 25 октомври, във всяка следваща година датата се измества напред с 11 дни.

Публикувано от Росен Ивов

Росен Ивов е завършил Софийски университет "Св. Климент Охридски". Защитил е научна степен доктор в научна област: Социални, стопански и правни науки. Професионално направление: Социология, антропология и науки за културата.