Почитаме най-известния патриарх на България: Честит имен ден на празнуващите

Днес е 20 януари. На този ден Българската православна църква почита паметта на свети Евтимий, патриарх Търновски. Той е един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Днес имен ден празнуват хората, носещи имената Евтим, Евтимий и техните производни.

За поредна година Софийската света митрополия и столичният храм „Св. Седмочисленици“ организират литийно шествие в чест на последния патриарх на Второто българско царство, съобщава бТВ.

Повечето сведения за живота на патриарх Евтимий са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Сред най-известните е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Свети Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин.

Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Свети Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.

Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа.

Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка.

Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“

Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.