Д-р Ивайло Богомилов: Мозъкът реагира на вредната храна като на наркотик

Храната е новата зависимост, затлъстяването е пандемията на века, подхранвана от индустрията и нашите избори,  предпреждава ендокринологът

Затлъстяването се превръща в пандемия на века, а хранителната индустрия съзнателно ни тласка към зависимост. Защо мозъкът ни реагира на вредната храна като на наркотик? Как заседналият начин на живот, неправилното хранене и тютюнопушенето утежняват проблема? Данни показват, че страните с най-висок индекс на образованост са най-затлъстелите, като зависимостта от храната е основната причина за този парадокс.  Има ли „магическо хапче“ за отслабване, или решението е в осъзнатия избор?

На тези въпроси отговаря д-р Ивайло Богомилов, ендокринолог в МЦ „Св. Георги Софийски“- ДКЦ-ВМА-София и МЦ „Каса Медика“ в специално интервю по повод  4 март,  Световен ден за борба със затлъстяването. Д-р Богомилов защитава докторска степен към катедрата по „Фармакология и токсикология“ към Медицински университет-София през 2023. Към момента е преподавател в катедра „Вътрешни болести, фармакология и клинична фармакология, педиатрия, епидемиология, инфекциозни и кожни болести“ в МФ на СУ.

Научените интереси на д-р Богомилов са свързани със здравословния и активен начин на живот, новите подходи при лечение на ендокринни заболявания, генетичните и епигенетичните корелации при различни заболявания и патологични състояния.

Д-р Богомилов, килограмите болест ли са и гладът лекарство ли е?

Затлъстяването е определено от Световната здравна организация , както и от повечето големи медицински организации като хронично, рецидивиращо заболяване, именно за това то трябва да се лекува и менажира постоянно. Последните 50-60 години затлъстяването се превръща в сериозна пандемия сред населението, особено в развитите страни , като тенденцията е, през последните 20 години, то да става медицински проблем и в развиващите се страни в Африка и Азия. Повишеното телесно тегло като заболяване, трябва да се диагностицира рано и правилно, за да може да се ограничат здравните последствия от него.

Гладът от друга страна не е решението на този проблем, нито е лечението на това заболяване. Лаично е да се каже – храни се по-малко, движи се повече. Затлъстяването е много фактoрно заболяване, което засяга почти всички органи и системи и почти целия хормонален статус на организма.

Ако затлъстяването е пандемия на века, кои са „патогените “ на съвременния начин на живот, които най-много допринасят за него?

Да, пандемия е  и в следващите години ще виждаме все повече и повече последствията, особено , когато става въпрос за детското затлъстяване.

Заседналият начин на живот – от вкъщи в колата на бюрото и обратно, както и липсата на физическа активност е един от основните фактори, които водят до затлъстяване. От друга страна – храната и начинът, по който я консумираме, са се променили изключително много през последните години. Част от хранителните продукти в магазините са с много наситени мазнини, бързи захари и трансмазнини, които всъщност водят до покачване на тегло. Правилният начин на хранене и разпределянето на храненията през деня също са важни за добрия контрол на телесното тегло.   У нас доста често закуската се пропуска, най-често е само кафе, на обяд се яде нещо лесно достъпно – често бърз въглехидрат или нещо сладко, а вечерта е късно и е най-обилното хранене. Това е най-лошият хранителен режим. 

Говорейки за храненето, може ли да се каже, че пациентите с метаболитни заболявания, със затлъстяване и захарен диабет тип 2 имат  „болестта на презадоволения човек“ ?

И  да, и не. Това е болестта на съвременния човек. Съвременият начин на живот и на хранене са изключително вредни . Често и в големи количества се консумира храна, която е с много бързи въглехидрати и трансмазнини, които се явяват изкушение и водят до една зависимост на мозъка към тях. Това е големият проблем, а не презадоволяването.

Заради всичките добавки и консерванти в храната, като натриевия глутамат например, може ли да се каже, че вече има зависимост към храната? Смятате ли, че съвременната хранителна индустрия съзнателно допринася за затлъстяването? И ако да — може ли един човек да се „измъкне“ от този капан самостоятелно?

Да, допринася и то много. Храненето е много сложен процес, защото чисто еволюционно не е било ясно кога ще има и кога няма да има храна. Множество зони в мозъка отговарят за контрола на  чувството на глад и на засищане. Определени рецепторите в мозъка, които се активират при приема на наркотични вещества се активират по същия начин и при приема на някои хранителни вещества. Определени храни и  съставки в храната като глутамата, който споменахте, и бързите захари, стимулират същите рецептори, които стимулират наркотичните вещества. Храната носи удоволствие, и се създава зависимост към нея. Затова и хранителната индустрия предлага такъв тип храна- с празни калории, с трансмазнини, с бързи захари. 

Да, хранителната индустрия отваря капана, а дали ще влезем вътре, зависи изцяло от нас. Ако вредната храна е новият наркотик, как да не се пристрастим –  с  осъзнато хранене?

Да, точно така. Осъзнатото хранене е изключително важно, заедно с начина на хранене и храните ,които подбираме. Това е основното нещо. Трябва да си дадем сметка – храним ли се осъзнато или просто, за да задоволим чувството на глад или за да задоволим желанието за определен тип храна. Винаги, когато има зависимост е важен осъзнатия избор, повече говорене по тази тема, както го правим и в момента. Осъзнаването на проблема като такъв. Това са първите стъпки към решаване на проблема.

Какво е най-голямото неразбиране, което хората имат за затлъстяването?

В България затлъстяването не се приема като болест. Дори понякога колеги лекари обясняват, че затлъстяването е проблем на пациентите – казват им: яж по-малко, движи се повече и ще се оправиш. Но затлъстяването трябва да се разбира като заболяване, да се установи рано, да се лекува от усложенията от него, ако са настъпили такива и да се разбере, че това е процес до живот. Идеята е не да се изгради диетичен режим за месец-два- сваляш бързо килограми и после ги възстановяваш, а по-скоро да се изгради режим на хранене, който да може да бъде спазван от пациентите и да има трайна редукция на килограми. 

Докато се борим с килограмите, на пътя ни застават други вредни навици, които саботират не само отслабването, но цялостното ни здраве – един от тях е тютюнопушенето. Как да намалим неблагоприятното въздействие и от този рисков фактор?

Тютюнопушенето ,заедно със затлъстяването, води до изключително висок сърдечно-съдов риск, който обуславя високият процент на пациенти с инфаркти и инсулти в България. Често пациентите, особено тези, които са с наднормено тегло и затлъстяване, се страхуват да спрат цигарите, за да не покачат още килограми. Спирането на цигарите независимо, че настина понякога може да доведе до покачване на телесно тегло, помага на метаболизма да се възстанови, намалява риска от развитие на диабет и сърдечно-съдови заболявания. Затова на първо място съветът е  ако пушим да се спрем, а най-добре никога да не се започва този вреден навик.

Последните години има бездимни алтернативи, които на този етап по всички големи проучвания, които са направени, имат по-малка вреда за организма. Може да се обсъди такъв преходен период при тези пациенти, на които им е трудно да спрат цигарите или имат притеснения от гледна точка на телесното тегло. Заради дима и горенето, цигарите съдържат много катрани и вредни вещества. Затова бездимните алтернативи са по-малко рисков вариант. При устройствата за нагряване на тютюн няма горене, няма дим и следователно по-малко вредни канцерогенни вещества. Те от друга страна елиминират и пасивното пушене.

Ще предложи ли медицината в близко бъдеще „магическо хапче“ срещу затлъстяване? И ако да, няма ли това да промени изцяло нашето разбиране за здравословен начин на живот?

Магическо хапче няма. На първо място е осъзнаването на проблема от страна на пациента. През последните 15-20 години се появиха много медикаменти, контролиращи затлъстяването.Те помагат на пациента да се справи по-лесно с проблема, но нямат магически ефект. Това е така, защото има и психологически елемент – човекът трябва да подпомогне организма си сам да се справи със заболяването. Промяната в начина на живот и психологическата нагласа е изключително важна.

Бариатричната хирургия – мода ли е или наистина спасителен пояс за някой хора? Да не се окаже „новият ботокс“?

Бариатричната хирургия е средство за лечение при някой пациенти със затлъстяване, които отговарят на определени критерии. Според съвременните препоръки, за да се стигне до бариатрична хирургия, пациентът трябва да е преминал преди това през консултация със специалист ендокринолог, диетолог и психолог. Трябва да е опитан диетичен и хранителен режим, да е назначена терапия със съвременните медикаменти за лечение на затлъстяване, ако това не даде резултат , бариатричната хирургия е средство на избор. Такъв наистина е и протокола в повече западни страни, напоследък обаче стана и малко мода, този тип операция да се прави като „лесен“ начин за редукция на т.т.

Трябва да се има предвид обаче, че след 3-5 години след операцията е възможно да има ново покачване на т.т. и връщане на килограмите, които са били редуцирани, заради неправилния режим на хранене и неправилно проследяване на болестта. Бариатричната хирургия е важен метод в лечението на затлъстяването, но трябва да бъде прилаган по правилния начин.

Ако трябва да създадете кампания за превенция на затлъстяването, какво би било нейното мото и как бихте привлекли вниманието на младото поколение?

Може би здрав дух – здраво тяло. Много е важно осъзнаването, че сами сме отговорни както за физическото, така и за психическото си здраве.

Въпросът е много правилен – трябва да се обърнем към младите. И сега, и за в бъдеще затлъстяването сред подрастващите и младежите е основен проблем. Именно на това се основават и прогнозните ни данни за увеличаване на процента на затлъстяване. Ако има кампании, те трябва да са насочени именно към подрастващите.

В световен план, няма държава, която да е обърнала тенденцията за покачване на процента на затлъстяване в детско-юношеската възраст, но има страни, които са го стационирали. Дания е една от тези държави.Там от детската градина децата се обучават какво са бързи въглехидрати, какво трябва да се яде, че трябва да има физическа активност поне три пъти в седмицата, че е хубаво да се отиде до работното място с колело или пеша, независимо, че те живеят на доста студен климат в сравнение с нашия .

Защо не осъзнаваме, че здравето е в наши ръце ?

Това е много сложен въпрос. Когато участвам в научни симпозиуми, често показвам една карта на разпространението на затлъстяването в световен мащаб, и следваща карта, която показва индекса на образованост на държавите. Много интересно е , че страните, които имат най-висок индекс на образованост, имат и най- голям проблем със затлъстяването, т.е високо образовани хора, които ясно разбират рисковете от наднорменото тегло и здравните последствия, всъщност са най-затлъстели. Това е голям парадокс и обяснението е именно тази зависимост към храната, за която  говорихме по-рано. Консумирането на определени храни е като наркотик за мозъка. Затова трябва да има информационни кампании, за да е ясно , че всичко зависи от нас – като начин на живот и режим на хранене.

Другото важно нещо е отделянето на време за себе си. Човек в забързаното си ежедневие, с отговорна работа, семейства, деца, не се замисля, че ако той се разболее цялата тази кула пропада. С осъзнаването, че здравето е на първо място, помагаш на себе си и на близките си.